Новият епизод започва вечерта в имението на Къръмлъ. Яман лежи в леглото, замислено преглеждайки документи, когато в стаята влиза Сехер. С усмивка му подава лекарствата и чаша вода.
-Знам, че не ти харесва да пиеш лекарства, но остана още малко и много скоро ще престанеш да ги пиеш и всичко ще бъде наред – успокоява го Сехер.
Яман без да каже нищо, но знаейки какво е състоянието му изпива лекарството без да поглежда към нея.
-Това е всичко! – казва тя, след което оставя чашата и ляга до него.
Яман оставя документите настрани, обръща се към нея и потъва в очите ѝ.
-Лека нощ! – пожелава му срамежливо, но с усмивка Сехер.
-Спокойна нощ! – отвръща Яман, като продължава да я наблюдава, любувайки ѝ се.
Сехер затваря очи, но усеща погледа му и след миг ги отваря, за да го попита дали няма да спи. Леко притеснена добавя, че той изглежда изморен и наистина трябва да си почине.
– Няма да спя! Искам до сутринта да те гледам!– отговаря нежно Яман.
– Ако толкова много ме гледаш, бързо ще ти омръзна – отвръща му игриво Сехер,- а нали си обещахме, че ще остареем заедно? С времето ще имам бръчки, косите ми ще побелеят… и някой ден ще си кажеш: „Ех, ако можех да те видя такава, каквато те видях за първи път!“
С усмивка, Яман отвръща, че никога не би казал такова нещо. Единственото му желание е да види как ще остареят заедно. Той я прегръща спонтанно, а тя се сгушва щастливо в него. Докато Сехер заспива спокойна и усмихната, Яман остава буден, неспокоен за бъдещето, и не може да затвори очи.
