Сехер получава телефонно обаждане от Яман.
Гласът му е напрегнат, но внимателен, когато я пита:
– Къде си? Притеснявам се за теб.
Сехер поглежда към телефона, усещайки вината, която я разяжда отвътре. Тя отговаря с колеблив тон:
– Излязох навън, за да подишам малко свеж въздух.
– Защо не ми каза? – пита Яман, а нотката на разочарование в гласа му не ѝ убягва.
– Не знам – отвръща тя бързо. – Забравих, тръгнах набързо…
В този момент Фикрет, който е до нея, нарочно повишава гласа си, за да бъде чут през телефона:
– Сехер, можеш ли да се качиш при мен за момент?
Тишината от другата страна на линията е оглушителна. Яман бавно, но ясно изрича:
– Сега разбирам защо изведнъж поиска да излезеш на чист въздух.
Сехер преглъща трудно и се опитва да остане хладнокръвна.
– Защо ми се обади? – пита тя, опитвайки се да смени темата. – Нещо искаш да ми кажеш ли?
– Не, просто се притеснявах – отговаря той, но в гласа му вече се усеща подозрение.
– Наистина? Няма ли причина? – настоява тя, неспособна да прикрие напрежението в гласа си.
– Какво имаш предвид? За каква причина говориш? – пита Яман, видимо раздразнен. – Ти си моя жена. Нормално е да се притеснявам.
Сехер се взира в телефона, опитвайки се да намери думи, които няма да разкрият истината. Въпреки това, тя усеща, че разговорът трябва да приключи, преди да издаде повече, отколкото трябва.
– Връзката се разпада… Не те чувам… – казва тя, преструвайки се. – Затварям, ще поговорим вкъщи!
Затваря телефона с треперещи ръце. Очите ѝ се насълзяват, а болката от лъжите, които е принудена да изрича, я разкъсва отвътре. Тя прехапва устни, за да потисне риданията си, но не може да скрие сълзите си от Фикрет.
Фикрет я поглежда с разбиране и нежност. Той поставя ръка на рамото ѝ и я уверява:
– Аз съм твой брат и ще бъда до теб! След като няма друго решение, ще направим каквото е необходимо. Яман спаси живота на дъщеря ми, сега е време аз да му се отплатя!