Действието се пренася в стаята при Яман, който лежи в леглото и размишлява защо Сехер не го е предупредила, че ще дойде Фикрет.
В този момент вратата се отваря и в стаята радостно влиза Мелек. Тя бързо се качва на леглото и го прегръща силно.
– Здравей, чичо Яман! – извиква момичето с усмивка.
След нея влиза и Фикрет, който поздравява Яман и моли дъщеря си да бъде по-внимателна.
– Батко Фикрет искаше да те види – казва Сехер, която влиза след Фикрет.
– И аз исках да те видя! – добавя Мелек. – Ти си болен, както и аз бях болна.
– Да, и аз се разболях, както и ти, но ще се оправя! – отвръща Яман с топъл тон.
– Знам! Ти си герой! – възкликва Мелек. – Сега ще отида при Юсуф, но пак ще дойда! – казва тя и тичешком излиза от стаята.
Алармата на телефона на Яман се включва, сигнализирайки, че е време за лекарствата му. Сехер се обръща към него, за да му ги подаде, но изведнъж замръзва, спомняйки си инструкциите на Джанан. Тя веднага насочва погледа си настрани, сякаш търси нещо в стаята.
Яман вижда, че Сехер няма намерение да му помогне и се протяга към флакона, но болката го кара да се превие. Фикрет забелязва това и поглежда към Сехер.
– Почакай, аз ще ти ги дам. Ти имаш болки – казва Фикрет, като взема флакона и го подава на Яман.
– Благодаря, че ми помогна – отвръща Яман.
– Няма за какво. Ти си болен и трябва да си почиваш, не да се изморяваш – добавя Фикрет. – При болен не се седи дълго. Ще те оставя да си починеш – казва той и излиза от стаята.
