След срещата си в града, Шермин и Зюлейха се прибират към чифлика. По пътя обаче автомобилът на Зюлейха внезапно спира. Тя излиза от колата с объркано изражение и отваря капака, без да има представа какво трябва да направи. Стои там, втренчена в двигателя, докато слънцето хвърля отблясъци върху лицето ѝ. Отдалеч Саид, който отдавна следи Зюлейха по нареждане на Демир, наблюдава сцената.
Съдбата се намесва – Йълмаз минава случайно по същия път. Той спира автомобила си и слиза. Зюлейха го забелязва и погледът ѝ оживява, сякаш някой е запалил светлина в душата ѝ. Йълмаз се приближава, очите му се срещат с нейните за миг, но този миг изглежда като вечност.
– Нека помогна – казва той с уверен тон.
Съблича якето си и го подава на Зюлейха. Тя го взема с треперещи ръце, пръстите ѝ несъзнателно докосват гънките на плата. Йълмаз се навежда над двигателя, като ръцете му започват да работят с бързина и прецизност. Зюлейха го наблюдава, сякаш запечатва всеки негов жест в паметта си. Държи якето му близо до тялото си, вдъхва миризмата му и усеща как пулсът ѝ се ускорява. Зюлейха вижда, че Шермин я наблюдава и бързо оставя якето на Йълмаз в колата.
След няколко минути Йълмаз вдига глава.
– Готово. Колата е в движение.
Зюлейха и Шермин му благодарят, а той си тръгва. В тишината, която следва, Шермин нарушава спокойствието:
– Йълмаз е толкова красив, нали? – казва с лукава усмивка.
Зюлейха не отговаря. Погледът ѝ е насочен към пътя, където той изчезна.
Когато се прибират в чифлика, Зюлейха се оттегля в стаята си. Затваря вратата след себе си, сякаш се опитва да се изолира от света. Съсредоточена, тя поднася якето към лицето си и вдъхва дълбоко аромата му. Очите ѝ блестят от сдържаните сълзи.
Приближава се до люлката на бебето си, сякаш търси утеха. Поставя ръката си близо до носа на детето и шепти с треперещ глас:
– Това е миризмата на баща ти.
