Яман извежда Сехер в градината, дърпайки я за ръката, а след това я блъска грубо на земята. Паднала на колене, Сехер потреперва, докато в очите ѝ проблясват сълзи. Камерата ни пренася към терасата, където Джанан и Зухал се появяват, наблюдавайки сцената със затаен дъх.
Яман взема от Дженгер двете найлонови торби за боклук, в които са вещите на Сехер: дрехи, снимки, писма и различни спомени, включително знака за безкрайност.
Сехер, плачейки, се изправя, а Яман рита вещите ѝ с грубо пренебрежение. Яман рита с крак вещите ѝ, а след това изважда запалка от джоба си.
– Аз ще те изхвърля от сърцето си! – крещи той, гласът му е остър като нож. – Останаха само тези вещи, които ми напомняха за теб. Но ти вече не съществуваш за мен! Разбра ли ме? Ти си нищожество! Ти не означаваш нищо за мен!
Камерата се насочва към Джанан и Зухал, които наблюдават от терасата.
– Дори по гнева му се разбира колко много я обича – отбелязва Зухал.
– Ти сега за това ли мислиш? – срязва я Джанан. – Помисли как да се избавим от нея, как да я изгоним от имението завинаги!
– Нищо няма да остане от този момент, в който аз ти се доверих – продължава да крещи Яман и подпалва едно от любовните писма и го хвърля върху останалите вещи, които бързо биват обхванати от пламъци. Сехер, въпреки че изпитва ужасна болка, не се опитва да спре съпруга си с дума или жест. Сехер плачейки се свлича на колене и просто гледа как всичките ѝ спомени се превръщат в пепел.
С всеки миг, с всеки пламък, който поглъща страница след страница от любовта им, сърцето на Сехер потъва все по-дълбоко в мрака на отчаянието. Тя усеща, че с този огън изчезва не само тяхното минало, но и надеждата за бъдеще, в което тя и Яман отново ще са заедно.
Когато Яман я оставя сама в градината, тя изважда от нажежената клада прегорялия, почернял знак за безкрайност, който някога е представлявал обещанието за вечната им любов.
