Някой чука на вратата на спалнята на Орхун и Хира. Хира с притеснение отваря вратата и поглежда към пода, където е оставено малко кексче със запалена свещичка. Тя се навежда, взема го в ръце и с изненада в очите поглежда към Орхун и Али, които стоят в коридора.
– Това е… – запецва Хира.
– Това е изненада от Аличо – обяснява Орхун с усмивка.
Афифе в този момент тръгва да излиза и става свидетел на този мил момент и бясна затваря вратата.
Действието се пренася в спалнята. Али е седнал до Хира, която държи кексчето и духва свещичката, а Орхун наблюдава с влюбен поглед.
– Сега вече стана както трябва – отбелязва Орхун. – Но това не е всичко. Аличо има подарък за теб.
Али изважда навитата на руло рисунка, вързана с красива панделка, и я подава на Хира.
– Той не знаеше за рождения ти ден и затова не беше подготвен – добавя Орхун.
Хира казва на Али, че рисунката е много красива и му благодари.
Тя разделя кексчето на три равни парчета и ги подава на Орхун и Али.
– Да хапнем заедно – казва тя с усмивка.
Тримата хапват кексчето, а Хира казва на Орхун, че на Аличо му се спи, а тя ще остане да спи при него, защо го е страх от тъмното.
– Права си – съгласява се Орхун, но след това добавя: – Защо не останете да спите тук? – Предложението му изненадва Хира, която видимо се смущава.
– Вече решено, Аличо ще остане при нас – казва той, сякаш е най-нормалното нещо на света.
Али ляга в леглото на Хира и скоро заспива дълбоко. Орхун я наблюдава за миг, след което тихо казва:
– Време е и ти да си лягаш.
Притеснена от предложението, Хира се задавя. Орхун бързо отива до каната, за да ѝ налее вода, но я намира празна. Той взема каната и се отправя към кухнята. Хира решава да поговори с него и тръгва след него, срещайки го на стълбите.
