– Искам да те попитам нещо – казва Хира като спира на няколко крачки от него.
Орхун кимва, приканвайки я да продължи.
– Защо се държиш добре с мен? Това ли е новият ти план за отмъщение? – гласът ѝ трепери. – Не намирам отговор… Аз станах причина за смъртта на сестра ти… Защо си мил с мен?
Орхун я гледа, но мълчи. В съзнанието му крещи мисълта: „Ти не си убийца, невинна си, но за жалост не мога да ти го кажа.“
Хира осъзнава, че е прекрачила границата, и бързо добавя:
– Съжалявам, не трябваше да ти държа сметка. Извини ме!
Точно в този момент телефонът на Орхун звъни. Той вдига.
– Кажи, Явуз?… Сестрата е жива?! – думите му са като гръм в тишината.
Шевкет, който е наблизо, чува новината и замръзва на място.
– В коя болница?… Добре – завършва разговора Орхун и затваря.
– Сестрата е жива, така ли? – пита Хира.
Шевкет минава покрай тях, а Орхун тръгва да излиза.
– Искам и аз да дойда! – заявява Хира решително. – Ще кажа на Нуршах да наглежда Али.
Междувременно Шевкет влиза при Афифе, за да ѝ съобщи шокиращата новина.
– Какво чакаш?! Намери я, преди Орхун да научи истината! – крещи гневна Афифе
