Действието се пренася в хола. Просторното помещение е изпълнено със слънчева светлина, а атмосферата е спокойна и топла.
– Како Сехер! – извиква радостно Мелек, когато вижда Сехер и Яман да влизат заедно.
Сехер се усмихва широко и протяга ръце към детето.
– Каква хубава изненада! – казва Яман с ведър глас.
– Ние също имаме изненада за вас – отвръща Фикрет с вълнение в гласа.
Мелек прави няколко игриви крачки напред и гордо съобщава:
– Знаеш ли, чичо Яман? Вече съм напълно здрава! Мога да тичам колкото си искам – лекарите ми го казаха!
Очите на Сехер проблясват от радост. Тя погалва нежно косата на Мелек.
– Това е страхотна новина, Мелек. Много се радвам за теб!
Яман гледа момиченцето с обич и пита загрижено:
– Всички изследвания минаха добре?
Фикрет кимва с облекчение.
– Да, всичко е наред и резултатите са отлични. Лекарят каза, че можем да се върнем към нормалния живот.
– Какво ще правите сега? Ще се върнете ли в Ирахтепе, батко Фикрет? – интересува се Сехер.
Фикрет поклаща глава с усмивка.
– Не, този път плановете ни са съвсем различни. Очаква ни дълго пътуване. Заминаваме за Германия. Един мой добър приятел ми намери работа там и вярвам, че животът ни ще се нареди. Но преди да заминем, исках да ви видя и да се сбогуваме.
Сехер и Яман се споглеждат, а в очите им се чете топла загриженост.
– Надявам се всичко да се случи така, както го искате – казва Яман с искрено уважение.
Сехер се навежда към Мелек и я прегръща силно:
– Мелек, миличка, обещай ми, че няма да забравиш да ни се обаждаш. Ще ни липсваш толкова много!
Мелек се усмихва, но в очите ѝ проблясва лека тъга.
– И вие ще ми липсвате! Но не се притеснявайте – ще ви се обаждам често!
– Няма да забравиш за нас, нали? – пита Яман.
Момиченцето поклаща глава уверено:
– Разбира се, че не!
Яман се обръща към Фикрет:
– Пожелавам ви много късмет! Фикрет, искрено се радвам, че се запознахме. Ако не бяха онези неприятни ситуации…
Фикрет го прекъсва.
– Остави миналото, Яман. Аз съм ти благодарен за всичко, което направи за дъщеря ми. Разбирам те – тогава беше в безизходица.
Сехер се приближава и с топъл глас добавя:
– Късмет, батко Фикрет, и не забравяйте да ни се обаждате!
– Ако имате нужда от нещо, ние сме насреща! И когато идвате в Истанбул, ще ви чакаме на гости – добавя Яман.
Мелек се усмихва отново и казва развълнувано:
– Целунете Юсуф от мен и му предайте много поздрави!
