В същият момент Афифе стои пред Хира с пистолет в ръка, очите ѝ са пълни с безумие и болка..
– Ти ми отне дъщерята! Нихан я няма… но ти си тук! Жива! – Гласът ѝ звучи като съдбовна присъда. – Има само едно решение – ще те пратя, където ти е мястото! В ада!
Хира е много уплашена, но се опитва да не го показва.
Прозвучава оглушителен изстрел. Хира пада на пода.
В кабинета си Орхун чува изстрела. В миг всичко се завърта около него и се втурва към залата.
Когато стига, замръзва на място. Хира лежи на пода в безсъзнание. Орхун пада на колене до нея и я прегръща, започва да крещи да се извика незабавно линейка.
– Моля те… отвори очи! Хира, не ме напускай! – умолява Орхун като държи отпуснатото тяло на Хира.
Той нарежса да му донесат кърпа. Гюлнур донася кърпа и Орхун притиска раната, отчаяно опитвайки да спре кръвта.
– Линейката идва! – съобщава Шевкет.
– Боже, помогни ѝ! – моли се плачейки Халисе. –Толкова е млада!
Хира отваря очи за миг и казва на Орхун, че най-накрая си е платила за всичко. Орхун я моли да мълчи и да се успокои.
На входната врата се чуват гласове. Нуршах и Али се прибират от разходка.
-Хайде да влизаме! – чува се гласът на Нуршах.
– Али не трябва да я види! – нарежда Орхун.
Гюлнур тича отваря вратата като пуска Нуршах да влезе, а тя излиза при Али.
Нуршах замръзва на прага при вида на трагедията пред себе си.
-Боже! – възкликва Нуршах. -Майко?! Не, не може да е вярно!
Нуршах се втурва и се навежда до брат си, който държи Хира и притиска раната ѝ.
– Ще се оправиш, Хира! Ще мине! – казва паникьосана и изплашена Нуршах като я гали по косата.
Афифе все още стои като статуя, без да помръдва, със замръзнал поглед.
– Тя е убийца! Това наказание не ѝ е достатъчно! – заявява тя с хладнокръвен тон.
Шевкет се приближава внимателно и взема пистолета от ръката ѝ.
