В същото време Демир решава да върне бебето на Зюлейха.
Когато Демир влиза през портите на чифлика на Яман с колата си и Аднан. Зюлейха стои на прозореца на спалнята и го вижда да спира пред къщата. Демир отваря задната врата на автомобила и взима бебето в ръце.
Зюлейха изхвърча надолу по стълбите и излиза през входната врата. Очите ѝ горят от гняв, но и от облекчение. Тя грабва детето си и без дори да погледне Демир се прибира в къщата
Демир се обръща и вижда и забелязва мъжка фигура, която седи пред къщата на Шермин, спокойно отпуснал се на градинския стол, все едно си е у дома и си пие кафето.
Демир тръгва натам с бързи крачки и е шокиран когато разбира, че този мъж е Йълмаз.
– Какво правиш в моята къща? – пита Демир, прегракнал от гняв.
Йълмаз го поглежда и се усмихва предизвикателно:
– Грешиш… Това е моята къща!
