Действието се пренася в полицейското управление.
Афифе е в стаята за разпита.
Разследващият полицай нервно барабани с пръсти по масата.
– Г-жо Афифе, на какво да отдадем това продължително мълчание? – пита той, като се навежда леко напред и я наблюдава с присвити очи.
Афифе не реагира. Каменното ѝ изражение остава непроменено. Тя е като статуя – бездушна и непоколебима. Погледът ѝ е вперен в една точка, далеч от присъстващите.
Другият полицай, по-млад и явно по-нервен, не издържа на напрежението и с трясък удря с длан по масата.
– Г-жо Афифе, във ваша полза е да отговорите на въпросите! – заявява той с повишен тон. – Иначе нещата ще станат по-трудни за вас!
Афифе продължава да мълчи.
Разследващият полицай въздъхва тежко и се изправя. Подпрян на масата, той се обръща към колегата си със спокоен, но твърд тон:
– Отведете госпожа Афифе в ареста. Адвокатът ѝ е на път. След това ще видим.
