Връщаме се при Орхун и Хира в болницата. Орхун се приближава към Хира и поглежда право в очите ѝ.
– Щях да ти го покажа, когато се върнем у дома… но вече не мога да чакам повече. Сега ще научиш всичко!
Орхун тръгва да подаде телефона си на Хира, когато в стаята внезапно влиза Саадет.
-Лельо! – радва се Хира, след като вижда леля си.
Саадет се приближава до нея и, преструвайки се на загрижена, пита:
– Хира, вярно ли е това, че са стреляли по теб? Муса ми се обади. Какво преживяваш, дъще! Говорих с лекарите – ще те изпишат днес. След като излезеш, ще дойдеш у нас! Няма да те оставя сама повече!
Садет се изправя и и поглежда предизвикателно към Орхун добавя:
– А и вече нямаш никаква сигурност в онова имение! Ще живееш при мен!
– Никъде няма да ходи! – отсича Орхун уверено. – Домът ѝ е имението Демирханлъ и никъде другаде!
– Но, вие…
– Въпросът приключи! Сега излезте! – заповядва Орхун.
– Защо не позволяваш на леля ми да бъде до мен? – пита Хира.
Саадет хваща ръката на племенницата си и с престорено разкаяние казва:
– Не можах да си простя, че те изоставих в Еритрея… Живея с тези угризения! Повече няма да те оставя!
