В същото време Мерием отива при Фериха и я пита защо е казала всичко на Кенан. Фериха ѝ признава, че на Кенан не е казала нищо, но е разказала на Вуслат и той е научил от нея. Обяснява, че не е могла да издържи повече обвиненията към Мерием и е споделила всичко на Вуслат.
– Нека всички да знаят, че си невинна! Исках това да приключи – заявява тя с решителност в гласа. – А какво каза Кенан? Какво ще правите?
– Нищо няма да правим – отвръща Мерием. – Всичко ще си бъде по старому. Всеки ще си поеме по пътя. Просто тази тежест вече я няма, а и Кенан се жени.
Мерием тръгва да си ходи, като казва, че ще ходи да говори с Вуслат.
Мерием се среща с Вуслат в парка и веднага я пита, дали тя е платила дълга на баща ѝ. Вуслат мълчи, а Мерием отговаря, че ще вземе заем и скоро ще ѝ го върне.
– Няма нужда – отвръща Вуслат с хладен тон. – Направих го за Нефес! Защото ме е грижа!
Иначе нямаше да те спра да заминеш, въпреки че знаех истината! Не съм ти ядосана както преди, но съм ти обидена! Разбрах, че са те принудили и че си страдала много. Но можеше да има и друг начин… Ако беше дошла при нас и помолила за помощ, ние нямаше да те оставим! Щяхме да сме плътно до теб! Особено Кенан – той беше готов да подпали света за теб!
Мерием слуша, без да каже нищо, но Вуслат продължава, гласът ѝ става по-емоционален:
– Но, ти не помисли за това и го напусна! Кенан полудя след теб, повтаряше, че ти не би го оставила, ни би го предала! Дълго време не го приемаше, а след това стана по-зле. Години наред беше като мъртвец! Можеше всичко да е различно, ако не му беше обърнала гръб, ако бяхте решили проблема заедно! Нито ти, нито той щяхте да страдате толкова! Сега ти ми кажи, след всичко което се случи, как да ти се доверя?
Мерием поема дълбоко дъх, опитвайки се да отговори:
– Бях млада…
– Няма значение! – прекъсва я Вуслат рязко. – Станалото, станало. Де да можехме да върнем времето, но не можем!
Мерием няма какво да каже…. Става и тръгва, оставяйки Вуслат сама.
Кенан е на любимото им място с Мерием. Досега той си е мислил, че Мерием го е оставила заради парите и потъпкала любовта им. Досега е потискал тази болка като си е мислил, че Мерием го е предала, а сега когато е разбрал, че тя е невинна Кенан не знае как ще живее с тази истина.
Действието се пренася в къщата на Мерием. Нефес, сияеща от радост, казва на майка си, че приятелите ѝ много се зарадвали като им казала, че няма да се местят.Точно в този момент на вратата се звъни.
Мерием отива да отвори. Очите ѝ се разширяват от изненада, когато вижда Хира на прага.
Мерием вижда на няколко метра от къщата им Орхун, който седи замислен в колата си.
– Хира, добре ли си? – пита Мерием с притеснение, забелязвайки сълзите на лицето ѝ.
– Извини ме, Мерием, че дойдох без предупреждение – казва Хира плачейки.
– Какво говориш? Хайде, влизай! – кани я Мерием, нежно хващайки я за ръката. – А г-н Орхун?
Хира хвърля кратък поглед към него и отвръща тихо:
– Само ме докара. Ще си тръгне.
Хира влиза в къщата, а Мерием се обръща към Орхун и му кимва в знак на поздрав. Той кимва мълчаливо в отговор.
От хола се чува гласът на Асие:
– Мерием, кой е, мила?
Когато вижда Хира, лицето ѝ се променя. Очите ѝ се спират на облеклото ѝ, но Мерием веднага я успокоява:
– Хира, мамо, говорила съм ти за нея.
– Заповядай, седни! – усмихва се Асие, сочейки дивана.
Трите сядат в хола, но миг по-късно Рашид се появява от кухнята, ръфайки парче хляб.
– Що за работа! Ям сух хляб като мишка!
