Дуйгу моли Али да поговорят и двамата сядат на пейка пред полицейското управление. Атмосферата между тях е напрегната, а изражението на Али издава смесица от гняв и недоумение.
– Ти беше прав. Сянката е Ясемин – признава Дуйгу с наведена глава. – Дължа ти извинение.
Али я поглежда внимателно, с изражение, което не крие разочарованието му.
– Как успя да разбереш, че е тя? – пита той.
– Хванах я случайно по време на полицейска операция – отговаря Дуйгу, лъжейки уверено. Тя премълчава участието на Волкан. – Видях рожденото ѝ петно. Проследих я. Тогава се случи убийството… Останалото го знаеш.
– Защо не ми каза? – пита Али, без да крие, че ѝ е много ядосан.
– И какво щеше да стане, ако бях ти казала? Щеше ли да ме послушаш и да не я арестуваш? – отвръща Дуйгу.
– Не бих могла да направя нищо друго – отговаря Али уверено. – Всички доказателства сочат към нея!
– Не си прав! Тя е невинна! – отвръща Дуйгу с увереност, която кара Али да се изненада.
– Откъде знаеш? – пита той.
– Защото я попитах – казва Дуйгу, думите ѝ звучат сякаш не подлежат на съмнение. – Тя е моя сестра. Тя не би излъгала. Тя е невинна и аз ще го докажа!
Али въздъхва дълбоко и се навежда напред, поглеждайки я право в очите.
– Дуйгу, знаеш, че това не става така. Това не е отношението на полицай, а на сестра. Разбирам те, но в крайна сметка само ще пострадаш.
– Откъде знаеш, че тя го е направила? – пита тя настоятелно, гласът ѝ започва да се повишава. – Откъде можеш да си сигурен в това? Това, което правиш, е буквално екзекуция без съд и присъда! Наясно ли си, че я смяташ за убийца само заради якето?
Али се изправя леко, а изражението му става още по-сериозно.
– Не, не е само заради якето. Има нещо, което не знаеш.
Той вади малка торбичка с веществени доказателства от джоба си и я поставя на пейката между тях.
– Това копче беше намерено на местопрестъплението. Първоначално не му обърнах внимание, но сега, когато залових Ясемин, то придоби значение. Копчетата на якето ѝ са абсолютно същите, а едно от тях липсва. Човекът във видеото е сестра ти. Съжалявам, Дуйгу.
Дуйгу гледа торбичката с невярващ поглед, след което вдига очи към Али.
– Тя е невинна! – настоява Дуйгу. – Говори каквото искаш, но тя е невинна!
– За да докажеш това, ще трябва да опровергаеш това доказателство – казва той и прибира торбичката с доказателствата. – Иска ми се тази възможност да съществува, но не съществува.
Дуйгу се изправя рязко, гневът ѝ е очевиден.
– Не се притеснявай. Аз ще се справя с това. Няма да позволя на никого да нарича сестра ми убийца! – заявява тя решително и тръгва към сградата, без да се обръща назад.
Камерата се насочва към Волкан, който стои скрит зад един ъгъл и наблюдава разговора им. Лицето му излъчва задоволство, а на устните му се появява иронична усмивка.
– Това е добре! – казва той на себе си, забавлявайки се. – Постоянно се карат, изяждат се един друг. Това ме устройва.
