Алев и Умут пътуват към офиса. Докато Алев държи волана, тя хвърля поглед към Умут.
– Поздрави ли Дога за близнаците? – пита тя небрежно.
– Още не съм, но ще го направя – отговаря Умут.
Алев натиска бутона за уредбата на колата и набира номера на Дога. След няколко сигнала Дога вдига.
– Ало, лельо! – казва Дога с весело настроение.
Разговорът тече спокойно, докато внезапно Алев извиква:
– О, не! – Ръцете ѝ се стягат на волана, но вече е късно. В колата се удря велосипедист.
– Ало, лельо, какво става? – пита паникьосана Дога.
Но от другата страна на линията е пълна тишина. Алев не отговаря.
– Фатих, мисля, че леля катастрофира! – казва Дога, а гласът ѝ трепери от страх.
– Тихо, спокойно – опитва се да я успокои Фатих, като я хваща за раменете. – Ти не трябва да се вълнуваш. Хайде, седни и се успокой. Имаме познати в пътна полиция. Татко веднага ще се обади и ще помогне. Само не се притеснявай, моля те.
Фатих вади телефона си и набира номера на баща си.
Действието се пренася обратно при Алев и Умут. Колата е спряла на улицата. Умут бързо излиза и се приближава до лежащия на земята човек. Той коленичи и проверява пулса му.
– Жив е! – казва Умут, облекчен. Той веднага вади телефона си и набира бърза помощ.
В този момент телефонът на Алев звъни. Тя трепереща вдига и чува познатия глас на Абдула.
– Аз… Аз блъснах човек! – казва разплакана Алев, гласът ѝ трепери от шок.
– Успокойте се, аз ще ви помогна – отвръща Абдула с твърд, но спокоен тон.
– Той… Той е мъртъв! – казва Алев, хлипайки.
– Не мислете най-лошото. Обадихте ли се на бърза помощ? – пита Абдула.
– Умут вече се обади – казва тя, като се опитва да се овладее.
– Кажете им да закарат пострадалия в нашата болница – нарежда Абдула. – Там ще получи най-добрата помощ.
– А какво ще стане с мен? Ще ме арестуват ли? – пита Алев, паниката ѝ отново я обхваща.
– Не! – казва Абдула категорично.
– Откъде знаете? – пита тя с недоверие.
– Вие сте под моя закрила – уверява я той.
