Хира затваря телефона и се връща в стаята. Орхун наблюдава всяко нейно движение, но не казва нищо. Тишината е нарушена, когато Хира отново проверява температурата на Али и забелязва, че тя се е вдигнала.
– Температурата отново се е покачила! – казва тя притеснено.
Орхун веднага скача от креслото.
Ще намокриш ли кърпата? – моли го тя.
Докато той изпълнява молбата ѝ, Хира се опитва да съблече Али, защото е плувнал в пот.
– Чакай, аз ще го задържа – притичва се на помощ Орхун. Двамата заедно преобличат детето.
– Ще отвориш ли прозореца, за да влезе чист въздух? – пита тя, а той без да се колебае отваря прозореца.
Орхун не може да откъсне поглед от Хира, която е напълно погълната от грижите за Али. Вижда колко е притеснена и колко много се тревожи за детето.
Минава известно време, Хира отново мери температурата на Али и въздъхва с облекчение.
– Спаднала е! – казва тя.
– Без теб не става! – признава Орхун, поглеждайки я в очите.
Двамата не откъсват поглед един от друг за дълго, мигът е наситен с неизказани емоции.
– Без теб не става! Чу ли? Али не може без теб, откакто замина! – признава Орхун. – Не съм го виждал да се смее оттогава. Не е говорил с никого, не се е хранил, дори не е помръднал.
Вътрешната му борба на Орхун е очевидна, той иска да задържи любимата си жена до себе си, но не знае как да го направи.
„Знам, че е трудно, но ще ти доверя една тайна! Не си сама!“, мисли си Орхун, но изрича на глас:
– Много му липсваш!
– И на мен… ми липсваше. Не спирах да мисля какво ли прави? Добре ли е? Как се чувства? Тъгувах за него непрекъснато– признава Хира.
– И тогава? – пита Орхун.
– И за мен ще е трудно да сме разделени – признава Хира.
Не този отговор май очакваше Орхун. Той става и ѝ казва:
– Ако имаш нужда от нещо, знаеш, че трябва само да ми кажеш.
Докато върви по коридора, думите на Нуршах отекват в съзнанието му: „Ако можеш някак да върнеш Хира! Мисля, че и ти го искаш, но не знаеш как!“
Орхун въздиша тежко. Той поглежда към вратата на стаята. Замисля се… Дали да се върне… или не…
Харика кипи от гняв, когато разбира, че Кенан е научил истината за Мерием – че тя никога не е предала любовта им. Толкова близо до целта си, тя няма как да загуби Кенан. Решена да се справи с положението, тя отива направо в кантората при.
– Не знаех, че ще идваш днес – казва той, докато я наблюдава с изненадано изражение.
– Всъщност нямах намерение да идвам, но трябваше да поговоря с теб, Кенан – отвръща Харика с глупавата си усмивка. – Удобно ли е?
– Да, удобно е – отговаря той.
Харика хвърля бърз поглед към Мерием, която е в стаята, и пристъпва по-близо до Кенан.
– Всъщност темата е лична – добавя тя, поглеждайки многозначително към Мерием.
Мерием, уловила намека, сдържа емоциите си. Тя взема палтото и чантата си, преди да отговори спокойно:
– Тъкмо си тръгвах, не се притеснявайте.
Мерием напуска кантората, а Кенан остава насаме с Харика. Той я поглежда подозрително.
– Кенан, аз знам всичко! – казва тя, опитвайки се да изглежда уверена, но в гласа ѝ се долавя тревога. – Не искам да изпадам в параноя, знаеш, че не съм такава… Но това се случва точно преди да се оженим, Кенан. Фактът, че сега разбираш за всичко… не знам. Какво ще стане с нас? Ще се откажеш ли от брака ни? Ще ме оставиш ли?
Кенан я поглежда с хладнокръвие.
– Вече дадох дума. Нищо не се променя – отвръща той, но думите му звучат повече като задължение, отколкото като убеждение.
– Тогава да се оженим веднага! – казва Харика.
– Вече избрахме дата. Няма смисъл да бързаме – отговаря Кенан, като запазва спокойствие.
– Знам, но аз не се чувствам в безопасност! – настоява Харика. – Не си мисли, че не ти вярвам, но всичко се променя много бързо и това не ми харесва. Да се оженим още утре! Има ли смисъл да го отлагаме, особено след всичко това? Само така ще се успокоя. Наистина съм много напрегната!
Кенан замислено я наблюдава, но накрая се съгласява, като кимва леко.
Действието се пренася в болницата. Кенан и Харика дават кръв за изследванията, които са нужни, за да сключат брак. Докато минава процедурата, Харика изглежда изключително напрегната. Очите ѝ постоянно наблюдават Кенан, а мислите ѝ я разяждат.
„Ами ако види кръвната ми група? Ами ако разбере истината, че не съм донор на сестра му?“ – мисли си тя.
Кенан, изглежда, не подозира нищо, но вътрешното напрежение на Харика расте с всяка изминала минута.
Когато Кенан се връща в кантората, Шебнем и Мерием са там. Лицето му е спокойно, но думите му нажежават обстановката.
– Утре ще сключваме брак – съобщава той.
Шебнем го поглежда шокирано.
– Утре ли? Не е ли малко рано? – пита тя.
– Така се наложи – отвръща Кенан лаконично.
Мерием не е на себе си от новината. Очите ѝ издават вихрушка от емоции – болка, недоумение и тъга. Новината за предстоящия брак я разтърсва. Тя отмества поглед, за да скрие сълзите, които напират в очите ѝ.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
