Али и Дуйгу седят на пейката пред полицейското управление.
–Така ли трябваше да стане? –пита Дуйгу, като се опитва да сдържи сълзите си.– Трябваше ли да намеря сестра си, за да я изпратя в затвора? Бях подготвена за това, че Ясемин може би вече е мъртва, но това… това е твърде много за мен.
Али я гледа със съчувствие, опитвайки се да намери правилните думи.
– Не гледай на това по този начин – казва той с мек и успокояващ тон. – Да, ще бъдете разделени за известно време, но това не е краят. Тя ще излежи присъдата си, а после ще започнете нов живот заедно.
Дуйгу свежда глава, а ръцете ѝ нервно се преплитат в скута.
– Години наред мечтаех да я видя отново – прошепва тя, докато сълзите ѝ започват да се стичат. – И когато най-накрая го направих… със собствените си ръце я вкарах зад решетките.
Али мълчи известно време, като ѝ дава време да овладее емоциите си.
– Нищо от това, което ще кажа сега, няма да облекчи болката ти – казва Али накрая. – Но ти взе това решение не само като сестра, а и като полицейски служител. Това изисква невероятна сила и смелост. Малко хора биха могли да направят това, което ти направи. Цената е висока, но знам, че можеш да се справиш. Ти си най-силната жена, която познавам.
Той слага ръка на рамото ѝ, опитвайки се да ѝ вдъхне кураж.
– Все още нищо не е приключило. Ще се изправиш и ще се бориш, за да се увериш, че Ясемин ще излезе от това с възможно най-малко вреда за нея. Аз ще бъда с теб във всичко това. Познавам един чудесен адвокат, специалист по такива въпроси. Той ще направи всичко по силите си, за да се увери, че Ясемин ще получи възможно най-ниската присъда. А когато всичко това приключи, ще започнете нов живот.
Дуйгу вдига глава и го поглежда. Очите ѝ са зачервени, но болката в тях все още гори.
– Но тя ме презира – казва тя с горчивина. – Ще ми даде ли изобщо шанс да създам този нов живот? Кой знае колко време ще прекара в затвора? С всеки изминал ден може да ме мрази все повече и повече. Всичко това е по моя вина. Животът, който е водила, престъплението, което е извършила… Ако тогава не бях пуснала ръката ѝ, нищо от това нямаше да се случи.
Али си поема дълбоко дъх, опитвайки се да подбере думите си.
– Гледаш на всичко от най-лошата страна, защото това, което се случва сега, е твърде прясно – казва Али спокойно. – Дай си време. Ако искаш, мога да те заведа при леля ти. Ще си починеш, поне за известно време.
Дуйгу поклаща отрицателно глава.
– Не. Не мога да оставя сестра си сама.
