Къвълджъм пристига в дома на Йомер и звъни на звънеца. Отваряйки входната врата Йомер е много изненадан да я види.
– Йомер, трябва да поговорим! Хайде да се разходим! – предлага тя, без да губи време.
– Влез! У дома няма никой – казва Йомер.
– Уверен ли си? – пита тя с подозрение.
– Хайде влизай – настоява Йомер.
Къвълджъм прекрачва прага и влиза в гостната. Настъпва неловко мълчание, докато тя го наблюдава с поглед, изпълнен с болка и гняв.
– Къвълджъм, прости ми! – нарушава Йомер тишината, поглеждайки я с виновно изражение.
– За какво точно? – пита тя хладно. – За това, че те хванаха, или за това, че криеше жена си от мен?
– Аз не съм я скрил… – започва Йомер, но думите му увисват във въздуха.
– А какво? Чакаше аз сама да разбера ли? – прекъсва го Къвълджъм, ядосана.
– Не можех да ти кажа – признава Йомер. – Три години се опитвам да се разведа! Нашите отношения са в миналото, Къвълджъм. Моля те!
– Йомер, за теб може да са приключили, но не и за нея! Тя най-нагло се появи и ме зашлеви – припомня му тя.
– Къвълджъм, ти ме обвиняваш за нещо, което е направил друг, а не аз!
– Йомер, тя е твоя жена, кой друг да обвинявам! – отвръща тя със сарказъм.
– Леман не ми е жена! Опитвам се да се разведа, но делото се бави. Това не става бързо! Ние с нея не се виждаме!
– Йомер, ако ми беше казал това, нямаше да бъда с теб! Разбираш ли? Ти скри това от мен!
– Не съм го скрил – оправдава се Йомер.
– Добре, не си ми разказал, но това за мен е предателство. Разбираш ли, Йомер?
– Не говори така! Аз много те ценя! Много! Просто се опитвах да те предпазя от тревоги! – казва Йомер със съкрушен глас.
– Само че, аз съм тази, която излиза с женени мъже, Йомер! Това е толкова унизително! Наруших всичките си принципи! Даже без да знам!
– Прости ми! Аз не исках да те лъжа! Ти наистина ли мислиш, че съм такъв човек, че съм те лъгал? – пита Йомер, а очите му търсят разбиране.
– Не знам, Йомер. Нищо вече не знам – отвръща Къвълджъм, сякаш борейки се със собствените си мисли.
– Моля те, недей така! Аз не съм такъв! Трябваше да ти кажа от самото начало, но какво щях да ти кажа? Че съм женен само на хартия? – казва Йомер, опитвайки да обясни защо не ѝ е казал.
– Точно това трябваше да ми кажеш! – настоява Къвълджъм. – Никога преди не съм се чувствала толкова унизена и наранена!
– Моля те, разреши ми да оправя всичко… Ще направя всичко, за да забравиш за това – казва Йомер искрено.
– Благодаря ти, че най-накрая разказа истината за себе си! – казва Къвълджъм с горчивина.
– Аз нямам какво да крия и никога не съм те лъгал! Просто искам да приключа с този брак! Това не е лесен процес – обяснява Йомер.
– Е, пожелавам ти успех! Но аз повече не мога да си позволя да бъда с теб, Йомер – заявява Къвълджъм уверено.
– Моля те, не бързай! Помисли си! – моли я Йомер, отчаян.
– Ако помисля, ще се ядосам повече на себе си, отколкото на теб! Довиждане, Йомер! – казва Къвълджъм и напуска дома му.
Йомер остава в коридора, с поглед, който издава болка и загуба…
