Вечерта Кенан се връща в кантората и е изненадан да види Мерием там.
– Мерием, какво правиш тук по това време? – пита той.
– Не исках да си тръгна, без да разбера как се чувстваш! По-добре ли си?
– Подадох молбата за развод! В най-кратък срок ще се избавя! – отговаря Кенан с твърд глас.
Мерием му пожелава успех, но преди да каже още нещо в кантората нахлува Харика – побесняла и гневна размахвайки лист хартия в ръката си.
– С какви очи идваш тук?! – изригва Кенан, щом я вижда. Гневът му не е по-малък от нейния.
– Заради това! – крещи Харика и размахва в ръката си молбата за развод. Лицето ѝ е изкривено от ярост. – Няма да се разведа! – заявява уверено и с рязко движение къса документа.
Кенан кипва. Очите му проблясват от гняв.
– След всичките ти лъжи, как смееш да заставаш пред мен?! – процежда през зъби. – Осъзнаваш ли поне какво си направила?
– Всичко направих заради теб! – отвръща Харика, а в гласа ѝ звучи отчаяние. – Аз те…
– Достатъчно, Харика! – прекъсва я Кенан, а гласът му е ледено студен. – Няма да слушам повече лъжите ти! В най-кратко време ще се разведем и това е окончателно!
– Но… – започва тя, опитвайки се да възрази.
– Няма “но”! – прекъсва я рязко той. – Взех решението си! Най-добре е да се подготвиш! Знаеш много добре, че когато кажа нещо, не се отказвам!
Харика хвърля поглед към Мерием и с обвинителен жест я сочи с пръст.
– Всичко е заради нея! Тя ни попречи!
– Харика, “ние” не съществува! – крещи Кенан. – Носи си последствията и не намесвай Мерием! Рано или късно щях да разбера за лъжите ти! Всичко свърши и ти сама си виновна за това! Ти и твоите лъжи! А сега… върви си!
С твърд жест той посочва вратата.
– Не, не е свършило! – отвръща Харика с леден тон. Очите ѝ горят от гняв. – Няма да се отървеш от мен толкова лесно! Няма да се разведа! – заявява тя, а после рязко се обръща и си тръгва.
