Междувременно Сехер стига до квартала, който Неслихан ѝ спомена по-рано. Сехер е объркана, дали е живяла на този адрес преди, защото не може да си спомни нищо.
„Ако съм живяла тук, значи трябва да има хора, които ме познават“, мисли си тя с надежда.
В този момент детски глас я кара да се обърне. Малко момче тича радостно в нейната посока, викайки името ѝ. Очите на Сехер проблясват. Възможно ли е то да я познава?
Но в следващата секунда момчето я подминава и се хвърля в прегръдките на жена, идваща от другия край на улицата. Надеждата ѝ се стопява.
Докато се опитва да подреди хаоса в главата си, непознат мъж я приближава. Погледът му е лукав, движенията – заплашителни.
– Хей, красавице, изглеждаш загубена… Да не ти трябва помощ? – казва той с крива усмивка.
Сехер уплашена прави крачка назад, но мъжът посяга към нея.
– Аз… аз нямам пари! – изплашено казва тя. – Помощ! Пусни ме!
Борбата продължава, но в следващия миг мъжът замръзва. Някой зад него крещи гневно:
– Веднага я пусни!
Сехер вдига поглед и го вижда – Яман. Очите му горят от ярост, лицето му е изкривено от гняв.
– Как смееш да се доближиш до жена ми?! – крещи Яман, който не е на себе си като вижда, че някой заплашва любимата му жена.
Нападателят, осъзнавайки в какво се е забъркал, пристъпва назад, но след миг вади нож.
– Назад! – изсъсква той.
Камерата се фокусира върху Сехер – тя трепери от страх, очите ѝ са пълни с ужас.
Нападателят замахва и острието одрасква ръката на Яман
Това е грешката му. Побеснял, Яман го събаря на земята и му нанася няколко яростни удара. Мъжът се гърчи, успява да се изправи и побягва надолу по улицата.
Яман не го проследява. Вниманието му е приковано само върху едно – Сехер. Бързо стига до нея, хваща лицето ѝ в ръцете си, докосва косата ѝ.
– Ти добре ли си? – пита я с тревога.
–Аз… така си изплаших… Изплаших, че нещо може да ти се случи – казва Сехер и разплакана се сгушва в Яман.
– Не бой се! Аз съм тук… – успокоява я Яман като силно я прегръща. – Хайде да си вървим!