Нурсема разбира, че Умут е блокирал номера ѝ, затова не може да се свърже с него. Тя е съсипана, когато Алев ѝ връща картините и съобщава, че изложбата в галерията е отменена. Дога и Фатих се карат заради тапетите на прасенца в детската стая. Разберете какво ще се случи в еп. 38 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family в 22:00 часа.
Какво се случва в еп. 38 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 29 януари по Diema Family от 22:00 ч.
Дога се притеснява, че присъствието на Едже на семейната вечеря, организирана от Пембе, ще доведе до скандал. Тя открито предупреждава Кайхан да дойде сам, което вбесява любимата на баща ѝ.
Нурсема разбира, че Умут е блокирал номера ѝ, затова не може да се свърже с него. Тя е съсипана, когато Алев ѝ връща картините и съобщава, че изложбата в галерията е отменена.
Йомер отново се кара със съпругата си. Той ѝ заявява, че никога не я е обичал и иска час по-скоро да се разведат.
Дога и Фатих се карат заради тапетите на прасенца в детската стая. Дога му заявява, че и минута няма да стои повече и да търпи идиотските правила в тази къща!
Дога и Фатих гледат филм, но мислите на Дога са другаде. Не спира да мисли дали изобщо да казва на баща си за вечерята, която майката на Фатих организира. Поводът е – новината, че двамата ще имат близнаци, а на тържеството ще присъстват роднини и близки на двете семейства.
– Да му казвам ли въобще? – пита тя, вперила поглед в екрана, но умът ѝ е зает с това какво може да стане ако баща ѝ доведе Едже.
Фатих я поглежда учудено и пита защо.
– Не знам… Майка ти каза, че вечерята е само за жени, а аз не искам да каня Едже. Направо ме вбесява! – признава Дога
– Но след това и мъжете ще се присъединят – отвръща Фатих.
– Значи… да го поканя ли? – колебае се Дога.
– Дога, знаеш, че с баща ти сме и съдружници.
– Дога въздъхва тежко.
– Не, не, не… Той със сигурност ще дойде с Едже! А там ще бъдат мама, баба, леля… Не ми се мисли какво ще стане!
Фатих я поглежда внимателно и с усмивка казва:
– Миличка, просто му кажи да дойде сам.
Очите на Дога проблясват.
– Прав си! Подай ми телефона.
Фатих се пресяга, взима телефона и ѝ го подава.
Дога набира баща си и с леко напрежение в гласа го кани на вечерята, но с едно уточнение – иска да дойде сам, без Едже. Кайхан се съгласява, но когато Едже научава, че не е поканена, побеснява.
Към Фатих и Дога да гледат филма се присъединяват Нилай и Мустафа. В стаята влиза Нурсема, напрегната, с телефон в ръка. Опитва се да се свърже с Умут, но съобщенията ѝ остават без отговор, а обажданията – невъзможни.
–Фатих? – обръща се тя към брат си, с надежда в гласа.– Да, кажи? – вдига поглед той.– Може ли да погледнеш телефона ми? Нещо не е наред – обяснява тя и му подава телефона.– И какво му е? – пита Фатих.– Опитвам се да се обадя, но веднага ми дава заето – въздъхва Нурсема.
Фатих решава да пробва и набира същия номер, на който Нурсема е звъняла, тоест на Умут и му дава свободно.
– Теб са те блокирали – отсича Нилай.
– Какво? Какво? – недоумява Нурсема.
– По-рано не са ли те блокирали? – пита Нилай.
– Но защо му е на някой да я блокира? – чуди се Мустафа.
– Мен постоянно ме блокират! – признава Нилай. – Но и аз също ги блокирам!
Настъпва тишина. Нурсема сякаш не чува никого, в ума ѝ кънти само една мисъл – Умут не иска да говори с нея.
– Не иска да говори ли? – пита Нурсема.
– А кой е този човек? – любопитства Нилай.
– Един приятел – отвръща тъжно Нурсема, без желание да обяснява повече.
– Понякога се случва случайно – намесва се Дога, опитвайки се да успокои Нурсема.
– Не, не може да се случи случайно – поклаща глава Нилай уверено.
Тъжна Нурсема напуска стаята. Дога казва, че ще отиде да си вземе нещо от кухнята и тръгва след Нурсема. Дога спира Нурсема и ѝ предлага да поговорят насаме, защото така смята, че ще ѝ олекне. Нурсема благодари на Дога и се качва в стаята си.
В същото време Алев е с Умут в едно заведение, но той е толкова тъжен, че тя му вади думите с ченгел.
Алев разбира, че Умут е до уши влюбен в Нурсема и е много тъжен, че тя не му е казала, че е сгодена.
– Защо? Ако ти беше казала, щеше ли да я отвлечеш? – пита с лека усмивка, опитвайки се да разведри тежката атмосфера.
– Да! Щях да я отвлека! – заявява уверено Умут.
Телефонът на Йомер вибрира отново и отново. Леман не спира да му звъни, да изпраща съобщения, да пита дали е с „онази жена“. Вбесява го. Изведнъж чашата прелива. Йомер грабва ключовете си и се запътва към дома ѝ. Яростта кипи в него.
Когато Леман отваря вратата, срещу нея застава мъж, който не крие гнева си.
– Какво искаш? – пита я студено.
– Да си върна семейството! – отвръща тя, без капка съмнение в гласа си.
Йомер избухва в сух смях.
– Ти… какво? Побърка ли се? – гледа я невярващо. – Нима някога сме били семейство? За какво говориш?
Леман не трепва. Очите ѝ горят от решителност.
-Да! Получи се семейство! – заявява Леман.
– Ние се опитваме да се разведем! Разбираш ли?! И няма нищо, което да направиш, за да избегнеш този развод! – крещи Йомер. – По-рано си мълчах заради Метехан, но няма повече да си мълча! Това е тормоз! Стига!
Леман не отстъпва, напротив – очите ѝ се присвиват от ярост.
– Тя ли те научи на това?! – изсъсква. – Но аз добре ѝ показах коя съм! Кажи на тази развратница да не се надява!
– Благодари се, че тази жена не подаде жалба срещу теб! Знаеш ли, че за това, което направи, може да се окажеш в затвора? Разбираш ли?! – гласът му е леден. – А аз и пръста си няма да помръдна, за да ти помогна.
Леман прави крачка напред и впива поглед в него.
– Йомер, чуй ме… Аз много те обичам!
Той я гледа с открито презрение.
– А аз… – очите му потъмняват – Никога не съм те обичал! Никога между нас не е имало любов! – избухва. – Аз не те обичам! Разбра ли?! Много скоро това ще приключи! Аз никога не съм те обичал!
Леман мълчи, а Йомер си тръгва.
– Не… той ме обича… – казва уверено Леман след като Йомер напуска дома ѝ. – Ако не ме обичаше, нямаше да дойдеш при мен… Не… той ме обича…
Тя се усмихва – усмивка на луда.
Действието прескача на сутринта. Метехан признава на Чимен, че е била права като го предупредила за Чимен, която наистина е с него само заради парите му. Той моли Чимен да му помогне, за да я разобличи. Чимен се съгласява.
Умут разбира, че Алев ще ходи на гости на Дога и я моли да върне картините на Нурсема и да ѝ каже, че изложбата е отменена.
–Ами ако попита за теб? – пита Алев.
–Не, няма да попита – уверен е Умут. -Там ще бъде майка ѝ и семейството ѝ.
Йомер е вбесен. Разговаря с приятеля си Джем и думите му излизат като изстрели.
– Повече не мога да търпя Леман! Толкова неща изгубих заради нея… но най-важното – загубих Къвълджъм!
Джем въздъхва и предлага:
– Защо просто не поговориш с Къвълджъм?
– Не мога! – отсича Йомер.
– Защо?
Йомер стиска зъби.
– Защото Къвълджъм няма да ме разбере! Но аз повече няма да търпя Леман! – гневът в гласа му е осезаем. – На съдебното заседание ще разкажем всичко! Ще докажем, че тя има психични проблеми и ще я накараме да бъде освидетелствана!
Джем го гледа внимателно, след което споменава нещо, което още повече разпалва Йомер.
– Вчера бях у Фатма… видях Къвълджъм.
Йомер застива.
– И какво каза тя? – пита с притеснение в гласа.
Джем колебливо отговаря:
– Тя… ти е много обидена. Опитах се да ѝ обясня всичко, но… ми затвориха устата.
Йомер кима бавно, сякаш очаквал точно този отговор.
– Разбира се… Къвълджъм е права. Ако аз бях на нейно място, щях да направя същото.
Замълчава за миг, после гласът му става твърд:
– Тя няма да се срещне с мен, докато не се разведа.
Очите му проблясват.
– А сега… никой не ме разбира! Направо ще се побъркам! Разбираш ли ме, Джем?!
– Моля те, успокой се…
Но Йомер е твърде ядосан, за да чуе думите му.
– Ако искаш да се успокоя – приключи този развод! Каквото и да струва това! – изригва той.
Джем обещава да го направи и всичко да приключи в скоро време
Къвълджъм, майка ѝ, сестра ѝ и приятелката ѝ Фатма пристигат в дома на Юнал за празненството, което Пембе организира съгласно традицията за неродените близнаци.
На входа ги посрещат Пембе, Нурсема и Дога.
– Къде е леля? – пита Дога, оглеждайки се.– Паркира колата – отговаря Къвълджъм.
Нурсема се обръща към Дога.
– Ти върви с майка си, аз ще посрещна Алев.
Дога се съгласява и влиза вътре.
Нурсема излиза, за да посрещне Алев и я вижда как тя носи трите картини.
– Какво е това? – пита Нурсема.– Отложиха изложбата в галерията – отговаря тъжна Алев.– Отменили?! – изненадана е Нурсема.– И аз не разбрах защо? – отвръща Алев. – На всички върнаха работите, а аз донесох твоите.– Разбрах! Благодаря ти! – казва разочарована Нурсема.
На семейната вечеря Къвълджъм и Йомер не си разменят нито дума. Очите им се срещат няколко пъти, но веднага се отвръщат, сякаш всяка дума би била прекалено болезнена. В стаята витае напрежение, което никой не коментира, но всички усещат.
След вечерята, когато гостите започват да си тръгват, Нилай, както винаги любопитна, решава да разгледа детската стая, в която Фатих и Дога наскоро започнаха ремонт. Отваря вратата и очите ѝ се разширяват. На една от стените са налепени тапети със сладки, розови прасенца.
Шокът бързо преминава в възторг – тя веднага отива при Пембе.
– Видя ли детската стая? – пита тя, ухилена.
– Не… защо? – подозрително я поглежда Пембе.
– Ела! Трябва да го видиш с очите си!
Нилай повежда свекърва си към стаята, а когато Пембе влиза вътре и зърва тапетите, очите ѝ почти изхвръкват.
– Боже! Какво е това?! Това… това прасе ли е?! – изпищява тя.
– Виж, мамо! Те все едно ни гледат! – добавя с престорен ужас Нилай, сипвайки масло в огъня.
– Защо, за Бога, Дога е направила това?! – тръшка се Пембе.
– Не разбираш ли? – снишава глас Нилай, сякаш разкрива дълбока конспирация. – Направила го е нарочно, за да те побърка!
Пембе поема рязко въздух и се хваща за главата.
– Не дай Боже Абдулах да ги види!
Без да се замислят повече, двете се втурват към стената и започват да късат тапетите. Листовете се струпват на пода, розовите прасенца изчезват едно по едно.
На сутринта Дога е в прекрасно настроение. Влиза при Фатих с усмивка и ентусиазъм.
– Скъпи, беше ли вече в детската? – пита тя, нетърпелива да види реакцията му.
– Не… имам много работа – отговаря той разсеяно.
– Хайде, да я видим заедно! Почти е готова!
Фатих се съгласява и двамата влизат в стаята.
Но още преди Дога да успее да каже нещо, усмивката ѝ замръзва, когато вижда, че всички тапети се въргалят скъсани на пода.
– Какво е станало тук?! Това някаква шега ли е?! – ахва тя.
Фатих се навежда и вдига едно парче от тапетите. Гледа го, после повдига очи към нея, лицето му е мрачно.
– Дога… какво е това? – пита ядосан Фатих.
– Тапети – отговаря тя объркано.
– Виждам, че са тапети! – тонът му става остър. – Но… с прасета?!
– Да… и? Какво толкова? – Дога не разбира защо той реагира така. – Фатих, не виждаш ли? Някой ги е скъсал нарочно!
Фатих хвърля тапета на земята и вдига ръце.
– И добре, че го е направил! – избухва той.
Дога го гледа невярващо.
– Какво става, Фатих?!
Той стисва зъби, после я поглежда право в очите.
– Майка ти… тя специално ли избра тези тапети?
– Какво означава „специално“?! – възмущава се Дога.
– Прасета! – почти изкрещява той. – Това е грях в нашата религия!
Дога отстъпва назад, сякаш не може да повярва на това, което чува.
– Фатих… ти добре ли си?! Това са рисунки! Просто картинки!
Фатих поклаща глава, сякаш не може да понесе тази нейна реакция.
– Ти не разбираш, Дога…
– Напротив! – прекъсва го тя, а в очите ѝ проблясва гняв. – Уморих се! Уморих се от тези идиотски правила в тази къща!
Тя прави крачка назад, очите ѝ са изпълнени с решителност.
– Повече няма да остана тук нито минута! – заявява твърдо. – Заминавам при майка си!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 38
