Орхун и Хира се срещат с психолог заради здравето на Али. Какво ще ги посъветва тя, за да бъде Али щастлив. Разберете още какво ще се случи в епизод 153 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 30 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 153 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 30 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун и Хира се срещат с психолог заради здравето на Али. Хира решава, че за доброто на Али трябва да остане в имението. За изненада на Орхун, тя се връща в спалнята им. Той ѝ предлага да продължат да живеят, както преди.
Хира не може да си обясни защо, въпреки че е толкова обидена на Орхун, сърцето ѝ бие като полудяло за него.
Орхун се опитва да събере смелост, за да се извини на Хира, както и да ѝ признае чувствата си. За него това е изключително трудно, защото никога през живота си не се е извинявал за каквото и да било.
Орхун заповядва на Шевкет да върне всички вещи на Хира на местата им.
Еда разбира за това и побеснява, защото бракът на Орхун и Хира продължава.
Кенан признава на Мерием защо е предложил брак на Харика.
В хола на имението на Демирханлъ Афифе, Нуршах, Еда и Перихан закусват.
– Нуршах, почти не си хапнала – отбелязва Еда, загледана в нея.
– Тревожа се за Али – отвръща Нуршах с притеснение. – Като го гледам, че не яде, и на мен не ми се яде.
– Но нали Хира се върна заради него? – намесва се Перихан. – Значи не е успяла да го убеди?
– Детето е просто разглезено! Няма друга причина! – отсича Афифе с увереност. – Има всичко, което поиска, а отказва да се храни.
– Жалко е… – въздъхва Перихан. – Животът му се промени изведнъж. Сблъска се с внимание, с което не е свикнал. Всички треперят над него, нормално е да реагира така.
– Изобщо не е нормално! – прекъсва я рязко Афифе. – Ако беше възпитан според правилата на Демирханлъ, щеше да бъде дисциплинирано дете! Нали затова наех бавачка, но всичко беше напразно. Ако ме бяха послушали, нямаше да се стигне дотук!
– Мамо, Али преживя твърде много тежки моменти. А той е само дете… – намесва се Нуршах. – Не е ли по-важно да излекуваме травмите му, вместо да му натрапваме правила за поведение? Все едно…
Нуршах става и напуска стаята.
– Не му трябва психолог, а дисциплина! – заявява твърдо Афифе.
– Права си, Афифе! – съгласява се Перихан. – Не е нормално дете на тази възраст така да се инати. Сякаш някой го манипулира… При толкова грижи, може ли да се държи така?
– Но кой би могъл да го направи? – подхваща темата Еда, поглеждайки майка си. – Ясно е кои са около него…
Афифе не казва нищо.
Действието се пренася в кабинета на Орхун, където той и Хира разговарят с психоложката за проблемите на Али.
– Когато Али дойде, изобщо не говореше, сякаш беше ограден от невидими стени – казва Хира. – Беше затворен в себе си. А когато най-накрая се зарадвахме, че сме ги премахнали, всичко се върна по старому. Нито яде, нито пие…
– Напоследък имало ли е някаква промяна в живота му? – пита психоложката. – Нещо, което той не е искал?
– Да, има – отговаря Орхун.
– Напуснах дома. Няколко дни ме нямаше, но щом разбрах, че е болен, веднага се върнах – обяснява Хира.
– Както разбирам, Али е преживял сериозни трудности – продължава психоложката. – Първо загуби баба си, после дойде тук… Нормално е да му е трудно да свикне с този дом, с вас. Честно казано, дори смятам, че процесът на адаптация е бил по-кратък, отколкото очаквах. Явно сте положили големи усилия, за да му помогнете.
– Тя положи най-много усилия – заявява Орхун и поглежда към Хира. – Благодарение на нея Али се адаптира бързо.
– Предположението ми беше правилно – казва психоложката, обръщайки се към Хира. – Вашето заминаване е провокирало травмата му и той отново се е затворил в себе си. Докато се е опитвал да се приспособи към новата си среда, изведнъж вие сте изчезнали. Това го е разтърсило и вероятно сега се страхува, че пак ще го изоставите.
– Права сте… – Хира въздъхва. – Забелязах някои признаци за това. Но какво можем да направим, за да поправим нещата?
– Върнете се към рутината, която сте имали преди – съветва психоложката. – Покажете му, че сте тук и че няма да го изоставите. Трябва да спечелите доверието му отново. Демонстрирайте обичайното си поведение и след време той ще се почувства в безопасност.
– Това ще бъде много трудно за нас… – признава Орхун.
– Решението е ваше – казва психоложката категорично. – Но ако искате да му помогнете, това е единственият път. Когато Али се почувства сигурен, тогава ще можете да му обясните – по начин, който ще разбере – че се разделяте.
– Добре… – съгласява се Орхун.
Психоложката си тръгва. Хира сяда срещу Орхун, очевидно притеснена.
– Каза да се върнем към рутината, но… – започва тя колебливо.
Орхун я прекъсва:
– Но ние се развеждаме. Как ще стане това при това положение?
– Не знам… – казва Хира.
Действието прескача. Орхун седи замислен в спалнята. Гюлнур влиза при него и го пита, тъй като не е вечерял, дали не иска да му приготви нещо и да му го донесе. Орхун отговаря, че не е гладен.
Действието се пренася в стаята на Али. Хира си мисли, че той вече е заспал, и се свива до леглото му като поставя главата си на леглото..
Изведнъж Али се измъква изпод завивките и сяда в леглото.
– Отново ли ще спиш тук? – пита той с укор.
– Аличо! – Хира веднага подскача. – Нали говорихме, че съм тук, защото си болен?
– Знам… – отвръща детето с тъга. – Но пак ще си тръгнеш. Мислиш, че не разбирам, защото съм дете ли? Ще си тръгнеш и ще ме изоставиш!
– Не говори така, Аличо… – прошепва Хира, поглеждайки го с болка. – Дойдох заради теб. Ти ме извика и аз веднага се върнах.
Аличо сърдит си ляга и обръща гръб на Хира.
Действието прескача. Хира чука на вратата на спалнята им с Орхун.
– Казах, че не искам! – казва Орхун като си мисли, че отново е Гюлнур. Той е много изненадан, когато се обръща и вижда Хира пред себе си.
– Аз съм… Оставам тук! – заявява тя.
Орхун изглежда в шок.
– За доброто на Али – обяснява Хира. – Трябва да му осигурим усещането за нормалност. Само така ще го накараме да повярва, че всичко е наред, и ще се почувства по-добре. Разбира се, ако и ти си съгласен…
Орхун не откъсва поглед от нея за няколко секунди, после кимва.
– Добре… Права си.
– Не се тревожи, ще спя на дивана – добавя Хира.
– Ще правим всичко така, както преди! – заявява Орхун с твърд глас.
Хира кимва и се заема да приготви дивана за спане. Донася завивките на Орхун и ги разстила, стараейки се да не го поглежда към него.
Орхун си спомня думите на майстор Якуб: „Кажи каквото трябва и остави на Хира да реши!“
В този момент Орхун си спомня думите на майстор Якуб: „Кажи каквото трябва и остави на Хира да реши!“
Изведнъж той прави крачка към нея, сякаш иска да ѝ каже нещо. Но в последния момент се спира.
Без да каже нищо, Орхун рязко се обръща и влиза в банята. Там, разкъсван от вътрешна борба, удря по плота на мивката. После вдига поглед към огледалото, а очите му блестят от напрежение.
– Трябва да ѝ кажеш! – изрича гневно на себе си. – Тя трябва да знае! Не губи повече време… и дни!
Действието прескача. Хира лежи в леглото, преструвайки се на заспала, докато Орхун седи замислен на дивана. След миг става, приближава се до леглото ѝ и я наблюдава.
Хира усеща присъствието му, но не помръдва. „Аз съм му толкова обидена… Но защо тогава сърцето ми бие като полудяло за него?“ – пита се тя мислено.
Орхун, загледан в спящото ѝ лице, също води своя вътрешна битка. „Тя спи… Ако беше будна, щеше ли да събереш смелост? Хиляди пъти избра да мълчиш, а сега?!“
Изведнъж той се отдръпва, грабва сакото си и излиза от стаята. В мига, в който вратата се затваря, Хира отваря очи. Става и се приближава до прозореца. Вижда Орхун да стои пред къщата, потънал в мисли.
– Съжалявам за всичко, което ти причиних! Съжалявам! Съжалявам! – говори си той, стиснал ръце в юмруци. – Това е истината… Време е да я кажа!
Рязко вдига глава и поглежда към стаята. В същия момент очите му срещат тези на Хира. Тя замръзва и миг по-късно бързо се отдръпва и скрива зад завесата.
Действието прескача на сутринта. Орхун заповяда на Шевкет да върне всички вещи на Хира по местата им.
– Да, господине – кимва Шевкет.
Орхун хвърля остър поглед към него.
– И запомни… Никой да не докосва вещите ѝ без мое разрешение! – гласът му е твърд, безкомпромисен. – Само аз давам нареждания в тази къща! Не искам повече своеволия! Ясно ли е?
Шевкет не отговаря.
– ЯСНО ЛИ Е?! – крещи Орхун.
– Да, господине – отговаря Шевкет. – Ще направим както наредите!
Веднага след това Шевкет се отправя към Афифе и ѝ съобщава новината. Когато тя разбира, че Орхун е наредил вещите на Хира да бъдат върнати и че трябва да се изпълняват само неговите заповеди, побеснява.
Еда слиза в салона и вижда снимката на Хира на стената. Очите ѝ се разширяват от ярост.
– Защо снимката ѝ е отново там?! – избухва тя, обръщайки се към Гюлнур.
– Не само снимката – отвръща ѝ с усмивка Гюлнур. – Всички вещи на Хира са върнати по местата им.
Еда побаснява. Без да губи време, отива при майка си и с гняв ѝ съобщава:
– Хира пак се измъкна! Отново излезе суха от водата! Всичко ѝ се размина! Орхун сам е наредил да ѝ върнат вещите!
Очите ѝ блестят от злоба, а гласът ѝ трепери от ярост.
– Бракът им продължава, мамо! Всичко си е по старому! Не разбирам… Защо Афифе мълчи? Не разбирам!
Перихан я поглежда с присвити очи и с лека усмивка поклаща глава.
– О, тя няма да си замълчи… Познавам я твърде добре. Това е затишие пред буря.
Еда я гледа с недоумение.
– Бурята ще започне съвсем скоро. А ние… ще я гледаме отстрани – уверена е Перихан
На следващия ден Харика отново пристига в кантората. Кенан само като я вижда побеснява.
– Няма за какво да говорим! – отсича той. – Върви си, преди нещата да загрубеят!
– Да ,Кенан, въобще не си прави труда да ме слушаш! Моля те изслушай ме! – настоява Харика. – Няма да ти отнема много от времето ти! Дай ни още един шанс! След всичко преживяно тази връзка заслужава още един шанс.
Кенан едва сдържа гнева си.
Всичко, което преживяхме, беше изградено върху една огромна лъжа! – казва хладно.
– Виж, Кенан… всичко, което направих, беше от любов! – отвръща Харика.
– Харика, това твоето не е любов! – отсича той. – Аз много добре знам какво е истинска любов…
В този момент Кенан млъква. Очите му попадат върху Мерием, която тъкмо влиза в кантората.
– Разговорът приключи! – заявява рязко Кенан. – Може да си вървиш.
– Но, Кенан…!
– Казах КРАЙ! – гневът в гласа му е ледено студен. – Направи каквото направи, а сега… просто си тръгни!
Харика прехапва устни и си тръгва като си мисли: „За теб няма място за мен до теб, а за Мерием има! “
Мерием обаче усеща, че зад гнева му се крие друга емоция. Тъга.
Тихо се насочва към кухнята и след няколко минути се връща с чаша чай – същият чай, който Вуслат им приготвяше като деца, когато искаше да отнеме тъгата им.
Кенан я поглежда изненадано.
– Мерием, аз не съм тъжен… Аз съм гневен! – казва той, посягайки към чашата.
Замълчава за миг, после стисва устни и добавя:
– Не съм тъжен, защото… не обичах Харика.
Мерием го гледа право в очите.
– Но накрая все пак се ожени за нея… – казва тихо. – Всеки би се натъжил след такова нещо.
Кенан въздъхва.
– Не се натъжих. – Гласът му е категоричен. – Ожених се за Харика само защото обещах на сестра си.
Мерием примигва изненадано.
– Аз… не знаех това – казва изненадана тя.
Кенан оставя чашата на масата и я поглежда в очите.
– В болницата, преди операцията, сестра ми ме накара да обещая. И аз… просто изпълних обещанието си. Но вече си взех поука.
Той поема дълбоко въздух и признава:
– Животът не е толкова дълъг, че да заглушаваш гласа на сърцето си. Оттук нататък ще слушам само него…
Замълчава за миг, после добавя с твърдост в гласа:
– Защото пред мен вече няма никакви пречки.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 65
