Междувременно, след като Мерием признава, че тя е намушкала баща си, е арестувана и вкарана в ареста.
Кенан влиза при нея. Очите му са пълни с тревога, но изражението на Мерием остава непоколебимо.
– Решението ми е окончателно. Не си хаби думите – заявява тя твърдо.
Кенан я гледа напрегнато.
– Опитваш се да защитиш майка си. Веднъж вече се хвърли в огъня, за да защитиш баща си, но този път няма да го допусна! – заявява Кенан.
Мерием свежда поглед.
– Нямам друг избор. Не мога да пратя мама в затвора… – казва Мерием.
– Ако при разпита кажеш това, което ми разказа, ще настоявам пред съда, че е било самозащита – казва уверено Кенан.
Мерием поклаща глава.
– Не. Няма гаранция! Може да не успееш да спасиш мама… – отвръща Мерием.
Кенан я поглежда право в очите.
– Колкото мислиш за майка си, толкова трябва да мислиш и за Нефес! – припомня ѝ. – Какво ще стане с нея? Ще я оставиш без майка? Кажи ми, наистина ли ще я оставиш сама?
Очите на Мерием се насълзяват.
– Мама е болна! Ако влезе в затвора, ще умре… – изрича с мъка. – Не мога! Кенан, върви си… Нищо не може да се направи! Ще стискам зъби!
– Винаги има какво да се направи! – казва твърдо. – И аз ще намеря решение! Ами ако баща ти даде показания, че е било инцидент? Тогава никой няма да бъде съден!
Мерием се засмива горчиво.
– Баща ми? Едва ли ще иска да ме спаси след всичко, което се случи… – отвръща с тъга. – Напротив! Когато се събуди, ще ни намрази още повече! Единственото, което му трябва, е да потвърди, че аз го направих, а не мама…
– Няма да стане така! – заявява Кенан. – Изпратих Шебнем в болницата. След като баща ти се събуди, тя ще ми се обади. Аз ще направя всичко възможно, за да го убедя да даде правилните показания.Мерием, той ми го дължи!
По-късно Рашид се събужда, а Кенан го моли да каже на разпитващия полицай, че е било просто инцидент.
Рашид казва на полицая, че в момента не може да си спомни защото много го боли глава.
Какво е намислил Рашид?
Скоро ще разберете….
