По-късно Пембе и Нурсима пристигат в дома на Къвълджъм, за да убедят Нилай и Мустафа да се върнат вкъщи.
Още щом влиза, Пембе оглежда стаята с критичен поглед. Вижда Нилай, която спокойно лежи на дивана и беле семки, сякаш нищо не се е случило. Това още повече я ядосва.
От кухнята излизат Сьонмез и Мустафа.
– Добре дошли, г-жо Пембе! – поздравява Сьонмез с любезна усмивка. – Мустафа е невероятен готвач! Всички сме във възторг от уменията му!
Пембе е шокирана, когато вижда сина си, с готварска престилка.
– Синко! – възкликва тя, сякаш не може да повярва на очите си.
– Здравей, мамо! – поздравява я Мустафа, без да изглежда смутен.
– Какво е това? – пита Пембе, като посочва престилката му.
Сьонмез ги кани да седнат.
– Извинявайте, тук е малко разхвърляно! – бързо се оправдава Нилай, забелязвайки неодобрителния поглед на свекърва си.
Но Пембе няма намерение да се занимава с нея. Очите ѝ са приковани в сина ѝ.
– Синко, моля те, върни се вкъщи! – започва тя настоятелно. – Правилно ли е да напускаш дома си заради едно недоразумение?
– Мамо, аз съм много обиден и няма да се върна у дома!
– Какво говориш? – Пембе е в шок. – Ние сме семейство! Какви обиди може да има в семейството? Да кажеш подобно нещо на родителите си е грях!
Сьонмез се намесва спокойно:
– Мустафа, майка ти е права. Ние остаряваме, а ти трябва да се отнасяш към нас с уважение и търпение.
– Хайде, синко, не бъди инат! Върни се вкъщи! – настоява Пембе, почти умолително.
Мустафа въздъхва.
– Не знам, мамо… – отвръща той с колебание.
Сьонмез слага ръка на рамото му.
– Г-жо Пембе, дайте му малко време. Нека помисли, за да вземе правилното решение.
Преди Пембе да успее да каже нещо, Нилай се намесва дръзко:
– На нас тук ни харесва! – заявява тя самодоволно. – Нали, Мустафа? Тук поне никой не ни упреква за всичко!
Пембе я поглежда хладно.
– Добре, Нилай. Щом е така, повече няма да ви безпокоим.
След което се обръща към Сьонмез и казва с престорена любезност:
– Извинете за безпокойството.
Пембе и Нурсима си тръгват