Действието прескача към сутринта. В хола Сехер и Юсуф разглеждат албум със снимки. Юсуф с интерес разказва спомени, които за него са скъпоценни, а за Сехер… изгубени.
На Сехер ѝ прави впечатление една снимка, на която е в красива дълга зелена рокля.
– Това… аз ли съм? – възкликва тя, сякаш не вярва на очите си.
Юсуф се усмихва широко.
– Да! Ти тук си като принцеса! – казва гордо. – И на чичо много му хареса!
Сехер поглежда към него озадачено.
– Ти ще се облечеш ли като принцеса за рождения ми ден? – пита Юсуф.
– Кога ти е рожденият ден? – пита Сехер.
Юсуф свива рамене.
– Аз не знам… но ти знаеш, лельо! – отговаря невинно.
– Аз… не си спомням… Аз… нищо не помня! – казва паникьосано, повече на себе си, отколкото на него.
Изведнъж Юсуф се сеща нещо и скача от дивана.
– Леле, ще закъснея за училище! Трябва да се приготвя! – извиква и тичешком напуска стаята, като поздравява чичо си, който слиза по стълбите.
Сехер продължава да гледа снимката, на която е с красивата зелена рокля. Пръстите ѝ внимателно докосват лъскавата повърхност на снимката.
– Значи… това съм аз? – не може да повярва Сехер.
– Да, това си ти – отговаря Яман с топла усмивка.
Адалет влиза при тях и ги пита какво искат да им приготви за закуска.
– Ние излизаме, имаме работа. Ще закусим навън.
Сехер вдига очи към него изненадано.
– Къде ще ходим? – пита тя с несигурност в гласа.
