В салона Хира спира, отново си спомня момента как се събуди в прегръдката на Орхун. Тя поема дълбоко въздух и слага ръка на гърдите си, усещайки как сърцето ѝ бие лудо.
– Мина… свърши… – прошепва, опитвайки се да се успокои.
Прави крачка напред, но в следващия миг осъзнава нещо. Поглежда надолу…
Боса. С пижама.
– Браво на теб! Просто браво! – ядосва се на себе си и веднага се връща обратно в стаята.
Чука на вратата и с леко приглушен глас пита:
– Може ли да вляза?
– Разбира се! – отвръща Орхун, който все още седи в леглото. – Къде е Али?
– Не успях да проверя – отговаря Хира.
Орхун повдига вежда.
– Защо?
– Забравих да се преоблека… – признава тя
– Ясно… – усмихва се Орхун.
– Добре! – отговаря без да се замисля Хира като продължава да гледа Орхун, който също я гледа. – Ами… ще се преоблека!
Хира бързо влиза в гардеробната, а Орхун се усмихва след нея.
След малко Хира излаза от гардеробната, когато на врата се сблъсква с Орхун.
-Ай!!! – стряска се Хира.
– Стреснах ли те? – пита Орхун.
Хира се опитва да прикрие смущението си и бързо поклаща глава.
– Неее…
Опитва се да излезе, но всеки път, когато направи крачка в една посока, Орхун се оказва пред нея. Тя спира и го поглежда подозрително.
– Какво има?
Орхун я гледа с дълбок, топъл поглед и прошепва:
– Мисля, че успяхме.
Хира примигва, после разбира на какво намеква и се усмихва.
– Да… да! Али повярва!
Очите им се срещат за няколко дълги секунди.
– Ние… – започва Орхун, но Хира бързо го прекъсва.
– Ще видя Али! – казва тя, цялата зачервена, и с бързи крачки се изстрелва от стаята.
Орхун остава на място и поклаща глава с усмивка.
