Късно вечерта Яман се връща в имението с документи в ръка. Изражението му е сериозно, погледът – непроницаем. Без да се бави, той се отправя към стаята на Сехер.
Сехер е изненадана, когато го вижда на прага, но още по-объркана остава, когато той ѝ подава документите за развод.
Тя ги взема с треперещи ръце и започва да чете. Очите ѝ се разширяват от изненада.
– Тук пише „развод по взаимно съгласие“?! – пита с недоумение.
– Да – отговаря Яман спокойно, но твърдо. – Но преди да ги подпишеш, искам да ме изслушаш.
Той прави крачка напред, гласът му е дълбок и сериозен.
– Мина време от инцидента ти – казва той. – Преживя травма, чиито последици не могат да бъдат преодолени лесно. Но вярвам, че това не е краят… Единственото правилно решение е да продължиш лечението си. Всички други избори, включително разводът, са грешни.
Яман я гледа право в очите, в гласа му няма укор, само безкрайна болка и загриженост.
– Но окончателното решение е твое. Позволи ми да те попитам още веднъж: ще направиш ли тази стъпка? Ще подпишеш ли тези документи… или ще се бориш? За себе си, за семейството си… за нас?
Той поставя писалката пред нея, после добавя с глас, натежал от емоции:
– Пред теб има два пътя, Сехер Къръмлъ. Единственото, което трябва да знаеш, е, че ако искаш, ще подпиша документите… но при никакви обстоятелства няма да се откажа от теб… Помисли върху думите ми и направи своя избор. Ще уважа всяко твое решение.
След тези думи той си тръгва, оставяйки Сехер си сама с мислите си.
Какво ще реши Сехер?
Ще разберем съвсем скоро….
