Действието прескача. Сехер и Яман разговарят в кабинета му.
– Дадох указания да изготвят списък с най-добрите психиатри и психолози – казва Яман. – Разгледах ги внимателно и сведох избора до трима специалисти. Сега ще ги обсъдим заедно и ще изберем този, на когото имаш най-голямо доверие.
Сехер поклаща глава и въздъхва.
– Нямаше нужда да търсиш лекари! – заявява тя категорично. – Ще отидем при този, при когото обикновено ходят всички!
Яман веднага се намръщва и гласът му става твърд.
– Не! Ти се нуждаеш от най-добрия, най-опитния специалист! Няма да правим компромиси с лечението ти.
Сехер се колебае за миг, но после въздъхва и отстъпва.
– Добре… хайде да ги погледнем – съгласява се тя и насочва погледа си към лаптопа. Очите ѝ се присвиват. – Боже, колко дребни букви!
Приближава се малко повече към Яман, за да види текста по-ясно. В един момент тя го поглежда. Яман също инстинктивно я поглежда. Погледите им се срещат. В стаята настъпва напрегната тишина.
Вълнението обзема Сехер изведнъж. За да прикрие неловкостта си, посяга към чашата с кафе на масата и отпива голяма глътка. Веднага след това лицето ѝ се изкривява в гримаса. Горчиво е.
– Исках да ти кажа, че това е моето кафе – отбелязва Яман. – Но мисля, че по горчивината му сама разбра.
Сехер оставя чашата с видимо неудобство.
– Разбрах… Ще отида да ти донеса ново!
– Не е нужно – отвръща Яман спокойно.
Сехер не отговаря, но бузите ѝ порозовяват. Изчервява се, става рязко от мястото си и казва:
– Аз… ще отида да се измия.
Яман я поглежда с усмивка.
– Може да не слизаш долу. Тук също има баня.
