В същото време в селото се подготвя сватба – синът на кмета ще се жени. Фекели дава ключовете от колата си, за да бъде използвана като сватбена кола. Сред гостите ще бъдат Йълмаз и Мюжган, а от чифлика на Яман също ще има представители, включително Хюнкяр, която ще бъде почетен гост.
Йълмаз е в болницата при Мюжгян. Тя му казва, че не знае какво да облече, но все ще избере някой тоалет от гардероба си.
– Виж, аз не помислих за това – казва Йълмаз. -Много трудно ще ти намерим подходящи дрехи. В някой от твоите тоалети не става.
– Защо? – учудена е Мюжгян.
– Защото ти трябва да се облечеш като местните – отговаря Йълмаз.
– Що за глупости говориш?!
– Аз също мисля, че е глупаво, но такива са обичайте. Ако не се облечеш като тях, те го смятат за неуважение.
– И какво да облека?
– Биндаллъ! (традиционна турска женска дреха, обикновено носена на специални поводи. Дълга, богато украсена рокля или наметка, често изработена от кадифе или коприна, със сложни златни или сребърни бродерии. )
– Откъде ще намеря биндаллъ? – чуди се Мюжгян.
– Не се притеснявай, аз ще ти намеря… Но, каквото и да облечеш на тази сватба, най-красивата ще бъдеш ти!
Йълмаз целува Мюжгян и си тръгва.
