От друга страна, Шермин получава съдебна призовка – трябва да върне 700 000 лири на Демир, заедно с лихвите. Разярена, тя взема брадва и разбива новата порта, която разделя двата имота. Вбесена, отива да се разправя с Хюнкяр, но Гафур я спира.
Хюнкяр ѝ заявява, че няма да ѝ позволи да живее на чужд гръб. Шермин се заканва, че ще воюва с нея.
Въпреки това, когато се прибира вкъщи, рухва – осъзнава, че няма шанс срещу Яман.
В болницата Себахатин се сблъсква с разстроената Шермин. Тя му показва съдебния иск от Яман. В отговор той остава безразличен.
– Това си го направи сама – казва хладно. – А сега върни дъщеря ни от Париж, за да завърши образованието си тук.
Шермин кипва от гняв и напуска кабинета му с огромна неприязън.
След това тя решава да отиде при Йълмаз. Разказва му, че семейство Яман искат да си върнат имението и още нещо.
– Откакто ти продадох имението, те превърнаха живота ми в ад! – оплаква се тя.
Йълмаз я поглежда изпитателно.
– А ти направила ли си нещо, за да им навредиш?
Шермин извърта очи и отговаря с престорена невинност:
– В никакъв случай!
Тя му показва съдебния иск и се оплаква, че трябва да върне дъщеря си от Париж, където тя учи. Йълмаз, въпреки резервите си, ѝ помага, като поема разходите за обучението на дъщеря ѝ.
Шермин е благодарна за малката финансова помощ.
