Волкан пада на колене пред Дуйгу.
– Не, Дуйгу, не е така – казва той с умоляващ тон. – Не съм искал да те нараня. Просто исках да бъдеш до мен. Освен това, ако дойдеш с мен, със сигурност ще спася Ясемин.
– Какво искаш да кажеш? – пита Дуйгу и го поглежда с отвращение.
– Али твърди, че е открил истината – продължава Волкан, – но в ръцете му няма нищо друго освен глупаво парче хартия и един човек в кома. Той не може да спаси Ясемин. Но аз мога. Разполагам със записи, които могат да изчистят името ѝ. Мога да докажа, че тя е била подставена. Всичко, което трябва да направиш, е да дойдеш с мен. Ще си тръгнем оттук заедно и сестра ти ще бъде свободна.
– Ако тръгна с теб, няма ли да нараниш Али? – пита Дуйгу предпазливо.
– Разбира се, че няма да нараня Али. Ще спася и Ясемин. Просто бъди с мен, Дуйгу – отговаря Волкан и се усмихва.
– Добре, съгласна съм – казва Дуйгу, макар в гласа ѝ да не се усеща примирение.
Волкан почти скача от радост.
– Точно така, Дуйгу! Ще изляза за малко, за да проверя дали билетите и паспортите са готови. След това ще тръгнем на път. Двамата с теб ще започнем един прекрасен нов живот, скъпа.
Когато Волкан излиза, Али поглежда Дуйгу с отчаяние.
– Защо се съгласи на това? Не можеш да му повярваш.
– Али, нямам избор – отговаря Дуйгу и отвръща поглед. – Ако това е единственият начин да спася теб и сестра ми, ще го направя.
Али се опитва да я убеди да промени решението си, но Дуйгу е непреклонна. За нея най-важен е животът на Али и бъдещето на Ясемин.
