Сехер влиза уверено, но не подозира, че Яман тъкмо се облича. В момента, в който погледът ѝ пада върху разголеното му тяло, тя замръзва. Топлината плъзва по лицето ѝ, ушите ѝ пламват. Сърцето ѝ прескача. Примижава и бързо обръща глава, после с треперещ глас изрича:
– И… извинявай!
Яман се усмихва, докато закопчава ризата си.
– Не се притеснявай. Влез.
Сехер преглъща трудно и пристъпва вътре, все още избягвайки да го погледне в очите.
– Аз… дойдох да те попитам дали имаш нужда от още нещо за рождения ден? – бързо изрича тя, опитвайки се да изглежда спокойна.
Яман се доближава бавно, вперил в нея онзи дълбок, проницателен поглед, който я кара да се разтрепери.
– Да – казва той. – Имам нужда от теб.
Сехер замира. Очите ѝ се разширяват, устните ѝ леко се разтварят, но думите не излизат.
Тишина.
Яман я наблюдава за миг, после небрежно добавя:
– Хайде, ходи да се приготвиш. Гостите скоро ще дойдат.
Сехер кимва разсеяно, объркана от всичко, което се случва, и излиза, без да знае какво точно изпитва в този момент.
