Действието продължава то предния епизод. Хира е цялата поруменяла, отпива вода в кухнята и си припомня думите на Орхун:
„– Отдавна не сме си говорили така… Постоянно бързаме за някъде. Добре ми се отрази да поспра. Всъщност… тази работа много ми хареса.“
Смутена и притеснена, Хира си налива още една чаша вода и я изпива на един дъх.
Малко преди това Орхун влиза в кухнята, но тя не го забелязва. Погълната от мислите си, си сипва още една чаша вода и се готви да отпие.
– Много си жадна! – казва Орхун.
Чувайки гласа му, Хира се задавя. Започва да кашля, а Орхун веднага се приближава и нежно я потупва по гърба.
– Дишай! Добре ли си? – пита я загрижено, без да отдръпва ръката си.
Хира кимва и прави няколко крачки назад, опитвайки се да се съвземе.
– Ожадняла съм! – казва тя и бързо си налива още една чаша вода, сякаш за да прикрие смущението си.
Орхун също взема чаша и посяга към каната, за да си налее. Докато пие, Хира забелязва, че той я гледа настойчиво.
– Какво има? – пита тя, леко притеснена.
Орхун не казва нищо, а само ѝ хвърля многозначителен поглед към ръката ѝ – тя все още стиска каната и му пречи да си налее вода. Хира не го разбира веднага, но продължава да го гледа въпросително.
Той протяга ръка и я поставя върху нейната. Хира замръзва, шокирана от неочакваната близост, но не помръдва.
– Водата! – напомня ѝ Орхун.
– Ох… извинявай! – смутено отвръща тя и бързо пуска каната.
Орхун си налива вода, а Хира също посяга към каната. Двамата пият, без да откъсват очи един от друг. Хира отпива няколко глътки, после оставя чашата на плота и въздъхва.
– Олекна ми! – казва тя.
– Личи си! – отвръща Орхун.
– Ще… изляза… на чист въздух! – заявява внезапно Хира, все още разтреперана от близостта му, и бързо напуска кухнята.
Орхун я проследява с поглед и се усмихва.
