Сехер влиза уверено, но не подозира, че Яман тъкмо се облича. В момента, в който погледът ѝ пада върху разголеното му тяло, тя замръзва. Топлината плъзва по лицето ѝ, ушите ѝ пламват. Сърцето ѝ прескача. Примижава и бързо обръща глава, после с треперещ глас изрича:
– И… извинявай!
Яман се усмихва, докато закопчава ризата си.
– Не се притеснявай. Влез.
Сехер преглъща трудно и пристъпва вътре, все още избягвайки да го погледне в очите.
– Аз… дойдох да те попитам дали имаш нужда от още нещо за рождения ден? – бързо изрича тя, опитвайки се да изглежда спокойна.
Яман се доближава бавно, вперил в нея онзи дълбок, проницателен поглед, който я кара да се разтрепери.
– Да – казва той. – Имам нужда от теб.
Сехер замира. Очите ѝ се разширяват, устните ѝ леко се разтварят, но думите не излизат.
Тишина.
Яман я наблюдава за миг, после небрежно добавя:
– Хайде, ходи да се приготвиш. Гостите скоро ще дойдат.
Сехер кимва разсеяно, объркана от всичко, което се случва, и излиза, без да знае какво точно изпитва в този момент.
Али и Дуйгу успяват да се освободят от въжета, с които ги върза Волкан.
Щастлив Волкан се връща в колибата и съобщава на Дуйгу, че паспортите им са готви.
– Браво! Много се радвам! – отвръща Дуйгу, стараейки се да прикрие напрежението си.
– Какво е станало, чинията ли се е строшила? – обръща се Волкан към Дуйгу. В този момент Али насочва пистолета си към Волкан, а след това го връзва за стълба, за който преди това беше вързан самият той. След това излиза навън, за да поправи колата, оставяйки Дуйгу сам с Волкан.
– Знам, че си направил всичко защото си болен – казва Дуйгу със спокоен, но изпълнен с болка тон. – Ядосана съм ти, но те разбирам. Надявам се да се лекуваш и да се оправиш. Независимо от всичко, ти си мой приятел.
Волкан свежда поглед, а гласът му трепери:
– Дуйгу, на моменти си връщам разсъдъка. Осъзнавам какво съм направил и ме обзема ужас. Как можах да ти сторя това?
Изведнъж мъжът започва да удря главата си в стълба и Дуйгу, опитвайки се да го успокои, присяда до него. Тогава Волкан неочаквано грабва пистолета, който тя е прибрала зад колана си. Оказва се, че той тайно се е освободил от въжетата, с които е вързан.
Дуйгу замръзва неподвижно, а Волкан насочва пистолета към нея. Чувайки суматохата, Али веднага се връща в колибата. На вратата той вижда Волкан да държи пистолет, насочен към Дуйгу. Комисарят не се поколебава – сам изважда пистолета и го насочва към Волкан.
– Хвърли пистолета! – нарежда Али с твърд глас.
Волкан отговаря ледено:
– Ако направиш и най-малкото движение, ще я застрелям в главата.
Напрежението в хижата достига своя връх.
На следващия ден действието се премества в полицейския участък, където Али и Дуйгу са живи и здрави. Предишната вечер те са успели да се измъкнат от опасна ситуация. Въпреки че Волкан е ранен от изстрел, произведен от Али, той успява да избяга. Дуйгу се притеснява, че доказателствата, с които разполагат, може да се окажат недостатъчни, за да докажат невинността на Ясемин.
– Имаме показания от съпругата на Дурмуш Озкан – напомня му Али. – Фактът, че трупът по необясним начин се е озовал в Саматия, е силно доказателство. Имаме и лист хартия, който потвърждава връзката на Волкан с Рустем. Ще докажем, че това е било заговор.
Дуйгу обаче остава скептична:
– Това не е достатъчно. Тези доказателства може да не са достатъчни, за да бъде освободена Ясемин от затвора. Как можех да не видя какво е планирал Волкан? Доверявах му се сляпо, вярвах, че е мой приятел.
Али я поглежда със загриженост.
– Не се обвинявай. Естествено е, че си му се доверила. Откъде можеше да знаеш, че той ще направи всичко това заради болестта си? Как можеше да предвидиш, че той ще състави такъв безумен план? Да се приберем у дома. Трябва да си починеш, поне за няколко часа.
Дуйгу си поема дълбоко дъх, после казва твърдо:
– Добре, но първо трябва да направя нещо.
Действието прескача Дуйгу и Али посещават Ясемин в затвора. Срещат се в стаята за свиждания. Ясемин, като ги вижда, се ухилва студено:
– Виж ти, кой се е появил… Вече бях започнала да си мисля, че си се отказала от ролята си на по-голяма сестра.
– Никога няма да се откажа от теб – отвръща твърдо Дуйгу, без да отклонява погледа си. – Обещах да докажа невинността ти и ще удържа на думата си.
– Отново ме засипваш с обещания – подхвърля Ясемин с ирония. – Но, честно казано, ти изглеждаш изтощена. В такова състояние едва ли ще ми вдъхнеш надежда.
– Със сестра ти открихме, че са те натопили – казва Али. – Трябва само да намерим доказателства, за да го докажем. Дойдохме, за да ти кажем за това.
Ясемин избухва в подигравателен смях:
– Браво! Смели полицаи в действие. Трябва ли да ви дам медал, момчета? Или да се хвърля в прегръдките ви и да ви благодаря? Не виках ли с пълно гърло, че не съм убила този човек? Едва сега започнахте да ми вярвате? Разбира се, че ще се измъкна оттук. Батко Ертурул ще ми помогне. Няма да ви позволя да си играете с мен. – Ясемин поглежда сестра си с презрение. – Не се показвай повече пред мен.
Ясемин се изправя, иска да си тръгне, но Дуйгу я спира, като я хваща за ръката. Слага в ръката ѝ гривна с буквата „Д“.
– Сложи си тази гривна – казва Дуйгу. – Никога не съм сваляла своята. – Тя показва гривната си с буквата „Y“. – Намерих твоята, когато те търсех, и я запазих като символ на връзката ни. Когато я погледнеш, си спомни, че не съм губила и минута, за да те спася. И знай, че ще изпълня обещанието си.
Ясемин поглежда гривната и след миг я връща на сестра си:
– Вземи я. Свалих я, защото не исках да я нося повече.
След миг мълчание тя добавя:
– Опитвайки се да оцелея на улицата, щях да я изхвърля. Спря ме една моя приятелка, която хареса гривната. Дадох й я. Ако не беше това, отдавна щях да се отърва от нея. Знаеш ли какво ми казва тази гривна? Че хората, които някога са били моето семейство, са се отказали от мен, когато съм била дете.
Ясемин се обръща и си тръгва. Дуйгу мълчи, с видима болка на лицето. Али се приближава до нея и слага ръка на рамото ѝ, за да ѝ покаже подкрепа.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
