В същото време Нурсема пътува с такси към дома на Ибрахим. Щом пристига, слиза и натиска звънеца на вратата.
Сание отваря и, щом вижда Нурсема, радостно възкликва:
– Нурсема?! Дъще! Влизай! Къде се изгуби? Толкова се притеснихме, навсякъде те търсихме! Каза ли на родителите си?
– Не! Дойдох веднага тук – отговаря Нурсема.
– Браво на теб! – доволна е Саниеа. – Хамди, Ибрахим, снахата се върна!
– Слава на Бога! – въздъхва с облекчение Хамди. – Къде беше?
Нурсема обяснява, че е напуснала болницата, защото не си спомняла нищо. В този объркан момент е потърсила подслон в дома на приятелка. Когато се почувствала по-добре, решила да се върне при тях.
Ибрахим настоява тя да разкаже на майка му и баща му истината – че той няма никаква вина за случилото се онази вечер.
– Тази вечер отворих прозореца, за да влезе свеж въздух. Зави ми се свят, а после… нищо не помня – казва Нурсема.
– Ето, виждате ли? А вие не ми вярвахте! – добавя Ибрахим с възмущение.
– А вие защо не му вярвахте? – пита Нурсема, като поглежда към родителите на Ибрахим. – Нима си помислихте, че Ибрахим е виновен?
– Разбира се, че не! Това е невъзможно! – бърза да увери я Сание.
– Тогава защо? – настоява Нурсема. – Да не би Ибрахим да е направил нещо?
– Нищо не съм направил! – категорично заявява Ибрахим.
– Добре, всичко вече мина – казва Хамди примирително. – Обади ли се на семейството си? Ние им казахме, че сте в Италия, за да не се тревожат.
– В Италия ли? Ясно… – Нурсема се замисля за миг, после добавя: – Добре, нека оставим нещата така.
