Малко по-късно Перихан се връща от пазар и още от входа забелязва нещо неочаквано – в хола, напълно отпусната, седнала до Орхун, разговаря Селин. Очите ѝ светват. Това е новина, която няма как да задържи само за себе си. Без да губи време, набира Еда.
– Еда, ще припаднеш, като чуеш! – започва задъхано Перихан. – В имението е пристигнала Селин!
– Не може да бъде! – възкликва Еда. – Те не са просто приятели, мамо! Селин е бившето му гадже!
Щом чува това, лицето на Перихан грейва още повече. В главата ѝ веднага започва да се оформя нова интрига.
– Хм, интересно… – прошепва тя сама на себе си и решава да отиде в хола, за да наблюдава развитието на събитията отблизо.
Когато влиза в хола с бавна, самоуверена походка, погледът ѝ веднага попада върху Хира. Тя стои в другия край на стаята, леко вглъбена, сякаш в някаква друга реалност. Очите ѝ са приковани към Орхун и Селин, а устните ѝ са стиснати в тънка линия.
– Хира, какво правиш? – пита Перихан нарочно по-високо и я стряска.
– Отивам в кухнята, за да поръчам курабии към чая – отговаря Хира, опитвайки се да запази самообладание.
– Остави, аз ще поръчам да ми направят кафе! – казва Перихан с престорена любезност. – Имаме гостенка, не бива да се занимаваш с такива неща.
Перихан поздравява Селен с добре дошла и добавя: Виждам, че толкова сте се улисали в разговор, че дори не забелязах кога влязох. След малко ще дойда при вас.
– Хира, ела при нас! – провиква се Селин с широка усмивка.
„Така е! Досега си разиграваше коня, но да видим сега какво ще правиш! Ще полудееш от ревност, пустинна мишка!“ – мисли доволна Перихан, докато наблюдава как Хира сяда на дивана срещу Орхун и Селин.
– Извинявай, не сме се виждали отдавна и прескачаме от тема на тема – обяснява Селин с ведър тон.
– Няма проблем – отвръща Хира с лека усмивка, но в погледа ѝ се чете напрежение.
