Сехер седи замислена в стаята си.
– Не, не мога да оставя нещата така! – говори си сама Сехер. – Ако искам да видя истинското му лице, ще трябва да го предизвикам. Но как? Какво да кажа? Няма да се страхувам! Ще го притисна, ще го накарам да покаже истинското си лице. Аз трябва да разбера… наистина ли е такъв, какъвто го описват в интернет?
В същото време Яман, държейки лък в ръка, излиза на двора. Докато крачи, говори по телефона с Недим.
– Какво означава, че не сте я открили, Недим? Цял ден мина! – гласът му е напрегнат, гневен.
– Правим всичко възможно, но тя сякаш е пропаднала в дън земя! – отговаря Недим. – Никъде я няма.
– Дори в ада да е, трябва да я намерите! Побързайте! – отсича Яман и рязко прекъсва разговора.
В този момент от къщата излиза Сехер. Погледът ѝ се спира върху Яман, който хвърля лъка на земята и ядосано крачи напред-назад.
“Той е ядосан… Интересно защо?” – мисли си тя, приближавайки се към него.
– Добро утро! – поздравява го спокойно.
– Добро утро – отвръща мило Яман. – Изглеждаш тъжна. Какво се е случило? – пита я загрижен Яман. – Да не си сънувала кошмар?
– Не, аз всъщност… – започва Сехер, но в този момент Юсуф се приближава, носейки своя лък.
– Чичо, може ли и аз да стрелям?
– Разбира се! – усмихва се Яман. – Искаш ли да ти помогна?
– Не, аз мога сам! Аз съм Юсуф Къръмлъ! – заявява гордо малкият, а Яман се усмихва.
Юсуф се отправя към къщата, за да вземе по-дългите си стрели. Сехер, все още наблюдавайки Яман, не се сдържа и пита:
– Защо стреляш с лък?
– Това ми помага да подредя мислите си и да определя целите си – отговаря той спокойно.
– Има и други начини за това – подхвърля тя. – Но винаги ли си толкова ядосан и намръщен, когато стреляш? Разбирам, че ти харесва, но защо учиш Юсуф на това? Той е още малък за такива спортове!
Яман се усмихва.
– Защо се смееш? Нищо смешно не съм казала! – засяга се тя.
