В този момент телефонът в къщата звъни. Дженгер вдига слушалката.
– Добро утро – разнася се гласът на жена от другата страна. – Обаждам се от клиниката на д-р Азиз Каран. Г-жа Сехер е забравила телефона си.
– Добре, ще дойда да го взема – отговаря Дженгер и затваря.
Дженгер отива в клиниката на Азиз, за да вземе телефона, който Сехер е забравила.
В кабинета на лекаря Дженгер забелязва на бюрото на д-р Азис снимка с баща му, човек, когото познава от миналото си. Спомените нахлуват с болезнена сила. Това е същият човек, който някога е поискал от Дженгер да убие Яман в замяна на пари, с които да лекува тежко болния му син.
Бащата на д-р Азис е първият в списъка с врагове на Яман.
В същото време Яман отива на някакъв адрес по работа. По пътя вижда на улицата жена, която продава маргаритки, любимите цветя на Сехер. Той с усмивка си спомня, за прегръдката на Сехер.
Яман слиза от автомобила си и върви към адреса, на който трябва да бъде срещата му. В този момент той забелязва Зухал, на отсрещния тротоар.
Яман се опитва да я хване, но тя му се изплъзва като се качва и скрива в едно камионче, което прекарва товари.
Гневът кипва в него. Вади телефона си и набира Недим.
– Видях Зухал! Беше тук, но избяга! Изпращам ти координати. Искам да я намерите веднага и да ми я доведете!
В същото време камиончето спира, за да разнесе поредната стока и Зухал слиза от негои се обажда в клиниката на Азис, за да им каже, че днес не се чувства добре и няма да отиде на работа.
– Яман разбра, че съм в Истанбул! – казва уплашена Зухал – Той няма да ми позволи да остана тук… Във всеки един момент може да ме хване! Единственият изход е да изчезна…
Действието прескача във вечерта. Яман стои ядосан в спалнята си.
– Ще те намеря, Зухал! – заканва се Яман. – Повече няма да ѝ причиниш болка!
В същото време, в хола, Сехер гледа снимка на Яман. Очите ѝ са изпълнени с неразгадаеми емоции.
Яман слиза в хола и виждайки Сехер се приближава към нея. Тя е с гръб, а тъй като е замислена не го нито вижда, нито чува.
– Кой си ти? – казва тя на глас като продължава да гледа снимката.
Яман се прокашля, за да привлече вниманието ѝ. Сехер се стряска и бързо скрива снимката в ръкава на блузата си.
– Изплаших ли те? – пита той с мек глас.
Сехер мълчи.
– Случило ли се е нещо? Защо не спиш? – гласът му звучи загрижено.
Тя въздъхва дълбоко и накрая отговаря:
– Защото… мислех за това, което ми разказа батко Зия за теб. За миналото ти. За всичко, което си направил, за да защитиш семейството си. Аз… едва сега започвам да те опознавам…
Какво ще направи Яман, когато разбере, че терапевтът на Сехер е син на най-големия му враг?
Дуйгу е съсипана, че не успя да измъкне сестра си от затвора. Когато се прибира у дома, тя сяда на бюрото си и започва да пише кратко писмо до Ясемин:
Скъпа моя сестричке, вече не мога да те гледам в очите. Не исках това да се случи, повярвай ми. Уморена съм да разочаровам теб, себе си и майка ни. Скъпа моя сестричке, прости ми за всичко!
Дуйгу оставя химикалката, сгъва бележката наполовина и я поставя в плика. Тъкмо когато протяга ръка към него, телефонът ѝ започва да звъни.
– Получихме съобщение от болницата – съобщава Али. – Операцията на Волкан е успешна.
– Наистина? Това е добра новина, радвам се… – казва Дуйгу, а в очите ѝ се появяват сълзи.
– А ти как си? Чувстваш ли се по-добре?
Думите му я докосват болезнено. В ума ѝ се върти мисълта: „Без теб никога няма да съм добре, но нямам избор.“ На глас обаче отговаря:
– Състоянието ми е нормално, нямам нужда от подкрепа. Много ви благодаря, господин комисар. Не се притеснявайте за мен и се върнете на работа.
Действието прескача. В болничната стая Дуйгу седи до леглото на Волкан, който все още е в безсъзнание след операцията.
– Толкова съм ти ядосана – казва тя, гласът ѝ е изпълнен с болка. – Толкова съм ти ядосана, колкото съм ядосана и на себе си. Но въпреки всичко ти дължа извинение…
Дуйгу преглъща тежко и продължава:
– Прости ми, че не забелязах болестта ти по-рано. Не бях добър приятел. Не разбрах какво се случва с теб. Не предотвратих трагедията, в която се превърна животът ти. Но искам да знаеш нещо – не те спасих онази нощ, за да спася Ясемин. Истинският убиец вече беше в ръцете ни. Благодарение на него тя беше освободена от наказателна отговорност.
Гласът ѝ трепери, но тя продължава:
– Спасих те, защото си ми приятел. Знам, че болестта ти те е тласнала към тези действия. Искам да знаеш, че за мен ти беше нещо повече от свидетел по делото. Ти беше част от моето минало. Но сега е време да се сбогуваме… Надявам се животът ти да се нареди отново. Надявам се един ден да намериш истинско разкаяние и да си върна онзи Волкан, когото познавах и обичах като приятел.
Дуйгу се обръща и си тръгва. Вратата се затваря тихо след нея. Миг по-късно клепачите на Волкан потрепват и той отваря очи. Спомените го връхлитат с цялата си тежест, а лицето му се изкривява от болка.
– Боже, какво съм направил… – прошепва той, а сълзите бавно се стичат по бузите му.
В същото време, в полицейския участък, телефонът на Али звъни.
– Али, помогни ми! – гласът на Семра е изпълнен с паника. – Дуйгу е изчезнала! Оставила е прощално писмо до Ясемин! През последните дни беше странна, но не очаквах това… Моля те, намери я и я върни!
Али не губи нито секунда.
Когато я намира, препречва пътя ѝ и я издърпва от колата. Погледът му е изпълнен с решителност.
– Няма да те пусна да си тръгнеш, забрави за това! – казва твърдо. – Не съм загубил надежда и нямам намерение да се отказвам. Все още се боря за Ясемин и ще продължа да се боря, докато този кошмар не приключи!
Дуйгу свежда поглед.
– Каквото и да правиш, резултатът няма да се промени. Вече нямам никаква надежда. Съсипвам живота на всички около мен: на майка ми, на Ясемин и дори на Волкан. Просто искам да си тръгна. Моля те, махни се от пътя ми.
Али отговаря още по-уверено:
– Казах, че няма да ти позволя да се откажеш. Дори след най-тъмната нощ винаги идва утрото.
Точно в този момент телефонът на Дуйгу звъни. Видеоповикване. Волкан.
– Как си? – пита тя, докато отговаря на обаждането.
– Остави ме… – гласът му е слаб, но решителен. – Искам да ти кажа нещо важно. Запиши го.
Очите на Дуйгу се разширяват.
– Изповядвам се. Ясемин е невинна. Поставих ѝ капан.
Дуйгу записва разговора, а Волкан продължава признанието си:
– Името ми е Волкан Йълдъръм. Заявявам това доброволно и с пълна умствена способност. Когато пристигнах в Кундуракчилар, намерих тялото на Дурмуш Озкан. За да устроя капан на Дуйгу Коркмаз, реших да обвиня сестра ѝ Ясемин в убийство….
Изповедта на Волкан завършва с извинение с прекъсване на гласа:
– Дуйгу, ти си ми приятел. Не си направила никаква грешка. Всичко е по моя вина. Извинявам се.
Обаждането прекъсва и Али и Дуйгу се втурват към болницата, страхувайки се, че Волкан ще посегне на живота си. В последния момент те го спират, когато се опитва да скочи от покрива на сградата.
Семра се притеснява за Дуйгу, когато двамата с Али влизат в къщата. Семра прегръща дъщеря си и ѝ заявява, че повече никъде няма да я пусне да отиде. А след това благодари на Али, че е върнал дъщеря ѝ.
– Мамо, извинявай, аз повече никога няма да правя така! За бъдеще аз и сестра ми ще бъдем до теб – съобщава Дуйгу.
– Наистина ли? – не може да повярва Семра. -Ясемин ще излезе от затвора?
– Да! Ние предадохме всички доказателства на следователя – отговаря радостна Дуйгу. -Утре ще я освободят!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
