Назире, разтърсена от смъртта на Елиф, решава да напише писмо, в което да разкрие цялата истина за Зейнеп. Накрая обаче се отказва да го предаде на Зейнеп и вместо това решава да поговори с Еге.
– Госпожа Гьонюл ти се обади, нали? – пита Назире.
– Да – потвърждава Еге.
– Когато ме попита дали Зейнеп има някой близък, веднага се сетих за теб. Какво ти каза?
– Притесняваше се за нея…
Назире въздъхва дълбоко, стискайки ръцете си в скута.
– Разбира се, че се тревожи. Да бъдеш майка никога не е лесно… – замълчава за миг, след което добавя уверено: – Еге, сине, само ти можеш да сложиш край на гнева между Зейнеп и майка ѝ.
Еге свежда поглед.
– Днес и двамата присъствахме на молитвите за Елиф – продължава Назире. – Тъкмо когато тя най-сетне беше на прага на щастието с Кузей, съдбата ги погуби напълно.
– Да… – Еге преглъща трудно. – Елиф много го обичаше…
– Точно както Зейнеп обича теб, нали? – Назире му се усмихва тъжно. – Каквото и да ви разделя, намерете начин да го разрешите. Не можеш да градиш щастие върху тайни…
Тя посяга към чантата си, измъква грижливо запечатания плик и го подава на момчето.
– Какво е това? – пита Еге, поглеждайки я с изненада.
– Писмото, което исках да дам на Зейнеп. То съдържа важна информация за живота ѝ. Но сега… вече нямам сили да ѝ го дам.
Еге се взира в плика, усещайки, че държи в ръцете си нещо, което може да промени всичко.
– Ако нещо се случи с мен… – продължава Назире, – предай го на Зейнеп. Или го отвори сам и тогава реши какво да правиш.
Еге стиска плика в ръката си и кимва.
– Писмото ще бъде на сигурно място при мен – уверява той.
