Сехер е любопитна! Мислите ѝ се въртят около казаното от Яман, а сърцето ѝ бие ускорено. Какво е било това, което толкова дълго не е успявала да му признае?Тя тръгва към кабинета ми, за да го попита, но го среща на стълбите.
– Тръгваш ли? – пита бързо тя, поглеждайки го въпросително.
– Недим ме повика на спешно съвещание. – Гласът му е сериозен, ръцете му бързо закопчават копчетата на палтото му. – Трябва да тръгвам, за да не закъснея.
Яман се обръща и тръгва надолу по стълбите, но гласът на Сехер го спира.
– Почакай!
Той замръзва за миг, после се обръща бавно.
– Разговорът ни остана недовършен. В болницата… какво ти казах? – пита Сехер. – Ти не ми отговори, а на мен ми е интересно.
– Наистина ли искаш да знаеш? – Очите му търсят нейните.
– Да… – Сехер прехапва устна, после кимва решително. – Какво е било това, което не съм могла да ти кажа цяла седмица?
Яман се усмихва едва забележимо.
– Ти ми каза: „Аз те обичам.“
Сехер замира. Дъхът ѝ секва.
– Това беше… след толкова много месеци, през които разбрахме, че не можем един без друг. Тогава, за първи път, ми го каза. – пояснява Яман и пристъпва към нея. – Знаеш ли… аз го знаех. Но чаках. Исках да го чуя от теб. И това чакане си струваше! Преди това аз много пъти ти го повтарях, за да може да свикнеш с това. Аз те обичам! Аз те обичам! Аз те обичам!… – повтаря няколко пъти Яман.
Смутена и засрамена Сехер без да каже нищо се прибира в стаята си.
След малко Сехер слиза в кухнята. Лицето ѝ все още пари, а сърцето ѝ бие ускорено. Тя се опитва да овладее чувствата си, но усещането от разговора с Яман не я напуска.
– Сехер, ти руж ли си си сложила? – пита Неслихан.
– Не… тук просто е много горещо – отговаря Сехер като пипа бузите си, които все още горят.
Неслихан се усмихва и излаза от кухнята.
Неочаквано Сехер чува кучешки лай. Сехер замира. Ужасът пробягва през тялото ѝ като електрически удар. Закрива ушите си с ръце, но звукът продължава да кънти в главата ѝ. Тя си спомня, че е в някакво тъмно помещение, ръка, която държи куче, което не спира да лае срещу нея. В един момент ръката пуска каишката на кучето и то я ухапва по ръката.
Уплашена Сехер се чуди дали това не е просто плод на въображението ѝ, или наистина е преживяла нещо подобно в миналото.
Трепереща, тя посяга към телефона си, за да се обади на Яман. Но в последния момент спира.
„Той е на съвещание… Не бива да го безпокоя…“
Сехер решава да посети отново д-р Азиз.
Действието прескача в кабинета на Азиз.
– Видях… една сцена – разказва Сехер. – Видях бясно куче, което лаеше срещу мен, и нечия ръка, която го държеше. Не знам къде се намирах по това време и на кого принадлежеше тази ръка. Спомням си само, че бях ужасена.
– Всичко е наред, Сехер. Стига толкова. – прекъсва я Азиз със спокоен тон.
Сехер вдига рязко поглед, объркана.
– Но… Вие сам казахте, че трябва да ви споделям всичко, което си спомням! Защо сега ме съветвате да не го правя? – пита Сехер.
– Намираш се в много чувствителен период – обяснява Азиз. – Непознатото минало създава у теб чувство на уязвимост. Умът ти може да интерпретира спомените по начин, който невинаги отговаря на действителността. Искам да се съсредоточиш върху изграждането на вътрешната си сила, преди да се впуснете в такива образи.
Сехер кимва, макар да се съмнява.
– След като казвате, ще се опитам да не мисля за това. Простете ми, но трябва да се връщам. Излязох от къщи набързо. – Тя се изправя и от чантата ѝ изпада един тефтер.
– Това ли е дневникът на сънищата ти? – пита Азис, като вдига тефтера.
– Не, това е място, където записвам мислите си. Напоследък ми помага да подреждам емоциите си.
– Това е страхотно! – казва ентусиазирано терапевтът, усмихвайки се искрено. – Аз самият исках да те помоля за нещо подобно. Бих искал да разбера по-добре как възприемаш света около себе си. Ако не е прекалено лично за теб… мога ли да да погледна записките ти?
– В тях няма нищо особено – отговаря Сехер и подава тетрадката. – Но ако не ви имах доверие, никога не бих го направил.
– Благодаря ви, Сехер. Обещавам, че няма да разочаровам доверието ви – казва сериозно Азиз и прибира тефтера.
Когато Сехер излиза от кабинета, Зухал я спира, като я моли да поговорят в съседната стая.
– Ти вече беше тук тази сутрин – отбелязва Зухал. – Нещо лошо ли се случи, че се върна? Моля те, кажи ми, може би ще мога да ти помогна по някакъв начин.
– Когато се разхождах с теб, видяхме едно куче – започва Сехер. – То ме лаеше и аз ужасно се уплаших. Дълго време не можех да се отърва от този страх. Сякаш изведнъж си спомних нещо от миналото, сякаш бях видял някакъв образ. Дойдох да разкажа за това на лекаря.
– Какво си спомни? – попита Зухал.
– Не си спомням точно, но беше ужасяващо. Все още виждам пред очите си агресивното куче, което искаше да ме разкъса. Чувам лая му. Имаше и ръка, която държеше каишката, но не знам на кого принадлежеше. Все още потръпвам, когато си спомням тези картини.
– Скъпа моя, някой трябва да ти е причинил нещо ужасно в миналото. Някой е насъскал куче срещу теб. Кой би могъл да направи нещо толкова жестоко?
– Не мога да си спомня… Опитвам се да си спомня, но нищо друго не ми идва наум.
– Със сигурност ще намериш отговорите на тези въпроси, просто трябва да помислиш за това – казва Зухал. – Но бъди внимателни. Дръжте се на разстояние от хората около теб. Може би някой от близките ти ти е причинил нещо лошо. Тъй като не помните миналото, трябва да внимавате в какво вярвате.
Сехер излиза от сграда и е изненадана да види Яман.
– Ти…
–Дженгер ми съобщи – казва Яман. –Аз така се притесних, че веднага дойдох. Добре ли си? Какво се е случило?
– Аз дойдох, защото си спомних нещо ужасно – отговаря Сехер. – Аз разказах на д-р Азиз, а той ме посъветва да не мисля за това.
–След като д-р Азиз е казал така аз няма да те питам, а ще забравим за лошите спомени – отговаря Яман. – Хайде да не мислим за лоши неща! Нека да бъде един прекрасен и спокоен ден за нас! Съгласна ли си?
Сехер кима с глава.
Яман и Сехер се връщат в имението и сядат да гледат филм заедно.
– Ти какви филми обичаш да гледаш? – пита Сехер.
– Аз обичам всеки филм, който гледам с теб! – признава Яман.
Али и Дуйгу се измъкват от стаята, в която Ясемин ги заключи, а по-късно двамата намират Ясемин. Дуйгу насила я отвежда вкъщи и я заключва в една стая.
Междувременно Дуйгу, следвайки съвета на Али, оставя Ясемин да се разхожда свободно из къщата.
Ясемин се възползва от всяка възможност, за да създава бъркотия и да всява смут. Пред очите на Дуйги тя чупи чинии в кухнята.
– Прави каквото искаш! Важното е, че ти си тук! – отвръща Дуйгу. – Но ако така ще се успокоиш, може да счупиш всичко, което не ти харесва тук!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
