Междувременно Зухал изпълнява следващия си зловещ план. Изпраща в имението фалшив полицай, а когато Сехер отваря вратата, мъжът се обръща към нея с официален тон:
– Тук ли живее г-жа Сехер Къръмлъ?
– Да, това съм аз – отговаря Сехер, изненадана от неочакваното посещение.
– През септември две хиляди и двадесет и първа година бяхте арестувана във връзка с опит за убийство. Тогава показанията ви бяха приети и бяхте освободен, но забелязахме някои пропуски в документацията.
Сехер замръзва на място. Гласът ѝ трепери.
– Не разбирам… опит за убийство? – пита тя невярващо. – Кого съм се опитала да убия?
Мъжът изважда един документ и го подава на Сехер.
– Разпитана сте във връзка с опита за убийство на съпруга ви. Моля ви, когато го прочетете внимателно, всичко ще ви стане ясно.
Сехер, шокирана, взема документа в ръце и започва да чете. Докато се запознава с подробностите по случая, тя изведнъж си спомня за белега на гърдите на Яман. С всяка изминала секунда за нея става все по-ясно, че тя е виновна за тази рана. „Какво? Нима съм се опитала да го убия?“, мисли си Сехер.
За нея това разкритие е опустошително.
Фалшивият полицай прекъсва мислите ѝ.
– Моля, подпишете документа – казва той хладнокръвно.
Без да подозира за плана на Зухал, без да разбира напълно какво се случва, Сехер слага подписа си. Мъжът я поглежда за последно, кимва леко и изчезва така внезапно, както се е появил.
