Действието продължава от предния епизод. След кошмарния сън Хира е заспала почти седнала в леглото. Орхун се приготвя да излиза и тръгва да оправи възглавницата на Хира.
В този момент Хира отваря очи и виждайки срещу себе си Орхун възкликва уплашено:
– Успала съм се! – и тръгва да става.– Не ставай. Почивай. Цяла нощ не си мигнала. Кошмарът, който си сънувала много те е уплашил… какво сънува? – пита Орхун, поглеждайки я загрижено.– Сънувах теб… – отговаря без да се замисля Хира. Разбирайки какво е казала, смутена веднага тръгва да се поправи. -Тоест и теб не оставих да спиш цяла нощ, нали? Първо градината, после кошмарът… Съжалявам!
Хира тръгва да става.
– Казах да не ставаш! Днес си почивай! Сигурно си настинала, когато излезе… – добавя Орхун, прикривайки тревогата си.– Всъщност аз съм добре – настоява тя.– Добре, имам малко работа вкъщи, после ще отида в компанията.– Добре! Лека работа! – пожелава му тя.
Но когато остава сама, думите на Селим отново кънтят в главата ѝ.
„Няма да пострадаш само ти… Ще нараня всички, които обичаш. Твоята скъпоценна Нуршах, Муса, когото наричаш брат, съпругът ти… И онова малко дете.“
Хира си спомня за банковата сметка която, Орхун е открил на нейно име.
