Няколко минути по-късно Гюнюл се връща в стаята.
– Мислех, че пак ще избягаш – казва Зейнеп.
Гьонюл пристъпва напред, опитвайки се да я хване за ръцете.
– Мила моя Зейнеп… – гласът ѝ е тих, треперещ. – Толкова ми липсваш… дъще…
– Не ме наричай дъще! – Зейнеп рязко отблъсква ръцете ѝ. – Не се преструвай, че те е грижа за мен.
Гьонюл отново отправя укорителен поглед към Бюлент.
– Не ме гледай така – вдига ръце мъжът. – Не съм аз този, който ѝ каза. Беше Мелис.
Зейнеп прави крачка по-близо.
– Мелис поне беше честна с мен. Никога не ме е лъгала. Никога не се е преструвала на нещо, което не е.
Думите ѝ са като остри камъни, хвърлени по Гьонюл. Жената преглъща тежко, устните ѝ се свиват в тънка линия.
– Дъще, знам, че те нараних, но…
– Замълчи! – заповядва ядосана Зейнеп. – Ако си мълчала толкова време, тогава продължавай да мълчиш!
Бюлент се намесва, опитвайки се да изглади напрежението.
– Зейнеп, слушай… ако майка ти ти беше казала, че ще влезе в затвора, ти щеше да се откажеш от университета. Щеше да жертваш живота си за нея. Тя просто е искала да те защити.
– Да ме защити?! – Зейнеп избухва в горчив смях. – Казваш, че е било за мое добро? А добре ли се чувствам сега?
Гюнюл заговаря несигурно:
– Продължи с образованието си. Не исках да го провалиш заради мен. Щеше да захвърлиш всичко, за да ме спасиш…
– Какво значение има диплома, когато съм сама? – прекъсва я Зейнеп. – Когато всяка вечер плача, вярвайки, че си ме изоставила заради някой друг мъж. Когато съм разбита, мамо! Когато си тръгна, бях съсипана, мамо!
Гьонюл тежко си поема въздух.
– Дъще…
– Не ме наричай дъще! – крещи Зейнеп, погледът ѝ гори от болка. – Ако не беше чичо Бюлент… нямам представа какво щеше да се случи с мен. Той ме приюти. Грижи се за мен. Но това не беше достатъчно! Не можех да се отърва от това чувство! През цялото време се чувствах като чужда. Като излишна.
Гьонюл посяга към нея.
– Съжалявам… – прошепва. – Моля те, прости ми…
Зейнеп отдръпва ръката си и вдига пръст към нея.
– Не се извинявай. И не плачи. Дори сълзите ти не могат да смекчат сърцето ми.
