Действието продължава от предния епизод.
Сехер се събужда и внимателно поглежда към Яман, който спи на дивана. Лицето му изглежда спокойно, но в душата ѝ бушуват съмнения. Тя усеща, че сега е моментът да избяга от имението.
Със забързано сърце Сехер скача от леглото, обува набързо маратонките си и, стъпвайки на пръсти, се насочва към вратата. Ръката ѝ вече докосва дръжката, когато зад гърба си чува гласа на Яман:
– Къде си тръгнала? – пита той и внимателно я хваща за ръката.
Сехер се сепва и бавно се обръща към него, изненадана.
– Искаше да избягаш, нали? – досеща се Яман. – Защо? Нещо те тревожи, усещам го. Искам веднага да ми кажеш какво става!
– Добре! – отвръща тя с ледена решителност. – След като ме питаш, ще ти кажа!
– От сутринта не кракът ми ме боли, а един страшен спомен от миналото – заявява хладно Сехер.
– Какво си спомни?
– Теб! Аз бягах от теб, а ти ме гонеше… с пистолет – казва тя с пресекващ глас. – Ти искаше да ме убиеш! Спомних си, че за да се спася… стрелях по теб!
Яман я гледа шокиран, без да обели дума.
– Защо мълчиш?! – пита тя. – Виждаш ли, спомних си истината! Разбрах, че си ме излъгал! Грижите ти за мен са само маска, опит да прикриеш чудовището вътре в теб! Преструваш се, че те е грижа, но всъщност се опитваш да изтриеш спомените ми! Но вече знам – причината за белега на гърдите ти съм аз! Ти се опита да ме убиеш, а аз стрелях, за да спася живота си!
– Да, това е истина… – признава Яман с мрачен поглед. – Ти стреля в мен. Но това е минало! Оставихме го зад гърба си. Раната отдавна заздравя…
– Ти се опита да ме убиеш! Как може това да остане в миналото?! Как?! Всичко свърши! Край! – заявява Сехер с гневна решителност. – Всеки път, когато те погледна, пред очите ми изплува онзи ужасяващ момент! И не мога да живея с тази истина. Не мога да остана тук! Тръгвам си!
Тя се обръща и посяга към вратата, но в следващия миг Яман я спира – насочва пистолет към главата ѝ.
