На следващия ден след годежа на Умут и Нурсема, семействата Юнал и Арслан се събират за вечеря, за да отпразнуват щастливото събитие.
– Баща ти искаше да дойде, но го няма – казва Къвълджъм на Дога, оглеждайки се наоколо.– Сигурно ще дойде по-късно – отговаря тя
Камерата се насочва към Чимен и Метехан, които седят един до друг на масата. Настроението помежду им е напрегнато.
– Още ли ми се сърдиш? – пита Чимен с укор.
– Не.
– Тогава защо не ми говориш?
– Не искам.
– Метехан, преувеличаваш!
– Добре тогава – не ми говори, как ти звучи този вариант?
Камерата се премества към Пембе, която оживено обяснява на Сьонмез как приготвя телешко месо. В този момент всички чуват гласа на Алев, която с ентусиазъм разказва как е била на среща с клиенти, говорещи на френски, мислейки, че тя не ги разбира. Алев се смее, а Абдула я наблюдава без да откъсва очи от нея, докато Пембе не го поглежда ядосано. Абдула рязко сменя посоката на погледа и се преструва, че води разговор с Фатих.
Камерата се мести към Нилай и Мустафа.
– Те вече започнаха да излизат вечер сами – шепне Нилай на Мустафа. – Нурсема много ще се промени, да знаеш!– Откъде знаеш, Нилай? Може пък тя да промени него – отвръща Мустафа.– Да, сигурно ще се молят заедно, нали?! – подмята с ирония Нилай.
Най-накрая камерата спира при виновниците за тържеството – Умут и Нурсема.
– Представяше ли си този момент? – пита Умут с усмивка.
– Как да не съм! Постоянно си мечтаех за него. А най-силната молитва е мечтата! – отговаря Нурсема с пламък в очите.
– И тя се сбъдна, нали?
– Сбъдна се.
