Същевременно Нурсема пристига в Анкара заедно с Алев. Предстои ѝ трудна среща с родителите на Умут.
Налян, майката на Умут, ги посреща на прага и ги кани вътре.
– Аз няма да влизам – казва Алев. – Вие си поговорете насаме.
– Не сме ли дошли в неподходящ момент? – пита несигурно Нурсема.
– Не, дъще, влизай – отговаря с мек глас Налян.
Малко след това се появява и бащата на Умут.
– Това е Нурсема, приятелката на Умут. Дошла е да поговори с нас – обяснява Налян.
– Всъщност… аз съм му годеница – казва Нурсема с притеснение.
– Знаем – отвръща Налян.
– Хайде, влизай – подканя я бащата на Умут.
– Разбрах, че често не се чувствате добре. Желая ви здраве! – казва с уважение Нурсема.
– Благодаря ти… Да, не съм в най-добро състояние напоследък – отвръща той.
– Умут дойде да поиска ръката ми, но вас ви нямаше… Много се разстроихме. Сигурна съм, че и вие също.
Настъпва кратко мълчание.
– Знам, че не ме харесвате – признава Нурсема. – Но ние с Умут се обичаме…
– Умут живее далеч от нас, рядко общуваме – казва баща му сдържано. – И, ако трябва да съм честен, не мога да разбера как твоите родители са ви позволили да се срещате.
– В началото и те бяха против. Да, ние с Умут сме от различни светове… но понякога точно различията събират хората. Те ги учат на търпение, на любов. Нашите пътища се пресякоха… и искаме да вървим заедно по този път – казва Нурсема с трепет в гласа.
Майка на Умут казва, че е изразила мнението си за тяхната връзка съвсем ясно, когато са се срещнали за първи път, и се извинява, но трябва спешно да излезе.
Бащата на Умут ѝ обяснява защо не одобрява връзката им, като ѝ показва снимки на бившите приятелки на Умут.
Бащата на Умут подава огледало на Нурсеа и ѝ казва:
– Виж приятелките на Умут и виж себе си!
Нурсема не казва нищо. Очите ѝ се насълзяват. Сърцето ѝ се свива от болка.
Нурсема си тръгва оттам много разстроена. Тя моли Алев да не казва на Умут, че е идвала при родителите му.
