В същото време Зухал се чуди, дали онзи ден, докато Сехер беше в дома ѝ е видяла снимката, на която тя е с Яман.
В този момент Сехер излиза от кабинета на Азиз.
–Сехер, скъпа, как си ти? Аз много се притеснявах за теб – казва Зухал. –Мислех, че може да е станало нещо с теб.
Сехер мълчи като я наблюдава внимателно.
–Не трябваше да те оставям сама – продължава Зухал.
Сехер продължава да мълчи.
– Какво е станало? – пита вече наистина притеснена Зухал. –Ти ядосана ли си ми?
–Не, не ти нямаш никаква вина! – отвръща уверена Сехер. –Ти направи всичко, каквото можеше! Отвори вратите на дома си за мен!
–Ех, ако можех да направя повече! – отвръща с усмивка Зухал, вече спокойна, че Сехер не е видяла снимката ѝ с Яман. –А какво стана след това?
–Аз си спомних много неща – отговаря Сехер.
–Само спомени свързани с него ли? – започва да опипва почвата Зухал.
Сехер кима с глава и добавя:
–Аз му казах, че искам да се разведа, но…
–А той какво ти каза? – нетърпелива е Зухал.
–Не се съгласи!
– Скъпа Сехер, не оставай в дома си! Той може да ти навреди! – опитва се отново да я манипулира Зухал.
–Той не е такъв човек, че да ми навреди! – отвръща уверена Сехер. –Аз видях болката в очите му, когато поисках да се разведем…
– Не, аз го видях колко зъл беше, когато дойде да те търси тук! По-добре не се връщай в имението! – казва Зухал.
– Виж, Назлъ, аз много добре те разбирам! Ти си преживяла много лоши неща в миналото си и се страхуваш, че аз мога да изпитам същото, но… той не е такъв човек! Той няма да ми причини болка!
–Да… – кима едва, едва Зухал…
Сехер се взира в лицето на Зухал.
–Виж, Назлъ, струва ми се, че лицето ти ми е много познато от някъде… Имам чувството, че ние с теб сме се познавали в миналото?
Зухал се усмихва насила.
– Ех, ако беше така, със сигурност щяхме да сме добри приятелки – отвръща Зухал. –Но нали знаеш, хората си приличат… Ти ме обикна, затова и такива чувства имаш към мен, нали?