Хулия се усмихва с уважение.
– Брат ми има съвест. Не е останал безучастен към думите на този човек.
В този момент камерата се фокусира върху лицето на Съла. Тя притиска ръка към гърдите си, сякаш се опитва да успокои лудо туптящото си сърце. Очите ѝ блестят, а по лицето ѝ се разлива усмивка, пълна със смесица от възторг и вяра.
– Значи… Кузей го е направил заради мен – прошепва тя, почти треперейки от емоции.
Когато Кузей се прибира у дома, не очаква, че едва излиза от колата, Съла вече тича към него и се хвърля на врата му…
На следващата сутрин Зейнеп влиза в хола и замръзва на място. Мелис спи на дивана. Но нещо в тази картина я тревожи. Ръката ѝ виси безжизнено от ръба на дивана, а до нея на пода лежи празна бутилчица от лекарства.
Зейнеп застива. В главата ѝ проблясва предупредителна мисъл.
– Мелис? – прошепва, приближавайки се.
Няма отговор. Ужасът я стиска за гърлото. Навежда се и я разтърсва.
– Мелис! Събуди се!
Тишина.
Сърцето ѝ забива до пръсване. Мелис дори не помръдва.
– Господи, Мелис! – крещи, вече я тресе с всички сили.
Когато не получава реакция, паниката я обзема. Изскача от стаята и се втурва по коридора, викайки:
– Чичо Бюлент! Госпожо Ферайе!
Гласът ѝ отеква из къщата. След секунди се чуват бързи стъпки.
По същото време Еге се събужда. Сънено поглежда телефона си. Десетки пропуснати обаждания от Мелис. Сбърчва чело.
Нещо в него се свива.
Отваря съобщенията. Пръстите му застиват, щом вижда изпратено видео.
Колебае се, но пуска записа.
На екрана се появява Мелис. Лицето ѝ е бледо, очите – пълни със сълзи. Изглежда като човек, който стои на ръба на пропастта.
– Много те обичам, Еге… – Гласът ѝ е слаб, всяка дума ѝ тежи. – Загубата ти ме разкъсва отвътре.
Еге усеща как стомахът му се свива на възел.
– Звънях ти цяла нощ, но не вдигаше – продължава тя. – Направих всичко, защото много те обичам. Не мога да те споделям с никого.
Замлъква за момент. Очите ѝ блестят.
– Пусни ме да си отида. Обичам те повече от собствения си живот. Не мога да живея без теб. Не ме забравяй, Еге…
Видеото свършва.
Еге седи вцепенен, без дъх. Сърцето му блъска.
– Не, не, не… – шепне и набира номера ѝ.
Телефонът звъни.
Никой не отговаря.
Още веднъж.
Пак тишина.
Нещо в него се къса. Хвърля телефона, грабва якето си и изскача навън.
В главата му кънти само една мисъл:
„Боже, дано не е късно…“
Ферайе и Булент стоят в болничния коридор, изпълнени с тревога. Тишината само засилва напрежението.
Булент свива вежди, търсейки логично обяснение за случилото се.
– Не вярвам, че Мелис би опитала да си отнеме живота само заради пътуване до Германия – казва накрая и вперва поглед в съпругата си. – Ферайе, криеш нещо. Кажи ми истината.
Жената отвръща поглед.
– Не знам за какво говориш…
– Има ли някой в живота ѝ? – пита внезапно, защото само едно обяснение му изглежда възможно. – Възможно ли е да го е направила от любов?
Ферайе стиска ръце, сърцето ѝ бие лудо.
– Буленте…
– Ако е имала приятел и се е разделили… – продължава той, опитвайки се да нареди пъзела.
Ферайе отваря уста, готова да му каже истината, но точно тогава вратата на стаята се отваря и излиза лекарка.
– Как е Мелис? – пита веднага Ферайе.
– Не се тревожете, животът ѝ вече не е в опасност – отвръща жената спокойно, но професионално. – Направихме промивка на стомаха. Сега почива.
– Можем ли да я видим? – пита Булент.
Лекарката кимва, а Ферайе веднага се втурва към стаята. Булент се готви да я последва, но жената в престилка го спира леко.
– Господин Булент, има още нещо…
Той я поглежда въпросително.
– Когато ѝ оказвах първа помощ, забелязах, че е стиснала нещо в лявата си ръка. Намерих това.
Подава му смачкана бележка.
– Какво е това?
– Не съм чела.
Булент я разгъва и започва да чете, докато сърцето му замръзва.
„Обичам те много, скъпи. Подготвих ти тетрадка. Е в стаята ми, на леглото. Не ме забравяй.“
Ферайе седи до леглото на дъщеря си. Взира се в лицето ѝ – бледо, изтощено, но спокойно.
– Еге… Еге… – прошепва Мелис насън, след което бавно отваря очи. – Мамо?
Погледът ѝ е странно умиротворен.
– Почти стигнах до ада… но ти още си тук.
Ферайе усеща как нещо я стиска отвътре.
– Наистина ни изплаши – прошепва тя, милвайки косата на дъщеря си. – Какво щяхме да правим, ако ти се беше случило нещо?
Мелис се усмихва тъжно.
– Лошите хора не умират лесно – прошепва.
Ферайе задържа дъха си, но след миг събира сили.
– Белкъс… Тя ви е видяла – теб и Еге. Сега и тя знае, че сте влюбени.
Мелис свежда поглед.
– Защо го направи? – пита Ферайе с натиск.
Момичето затваря очи, сякаш иска да избяга от истината.
– Заради Еге, мамо…
– Карахте ли се?
– Не… – Мелис поклаща глава, сълза се плъзва по бузата ѝ. – Той… ме остави.
Бюлент влиза в стаята на Мелис.
На леглото лежи дневник. Вдига го и започва да разлиства страниците. На всяка от тях има снимки – Мелис и Еге, заедно, усмихнати, щастливи.
Попада на запис, който го кара да спре дъха си:
„Обичам те ужасно много, Еге. Загубата ти за мен е равна на смърт. Не мога да понеса, че си ме оставил. Нямам представа как ще живея без теб. Прости ми. Обичам те така силно. Лудо съм влюбена. Мелис.“
Бюлент затваря рязко тетрадката.
Ръцете му треперят. И гласът.
– Заради него е… – прошепва.
Погледът му се помрачава.
– Заради Еге Мелис се опита да се самоубие!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
