Минутите по-късно, Кузей и Кадир стоят един срещу друг в просторен кабинет. Кузей без дума подхвърля към Кадир сгънат лист.
– Затова те извиках.
Кадир повдига вежди, разгъва листа и го поглежда.
– Какво е това?
– Досието ти. Всичките ти престъпления.
– Глупости – изсумтява Кадир. – Лъжи и клевети.
Кузей удря с длан по бюрото.
– Шегуваш ли се?! Отвлякъл си непълнолетно момиче! Бил си три месеца в затвора! Влязъл си в дома ѝ, заплашвал си семейството ѝ! Има жалби, има забрана да се доближаваш!
Кадир вдига рамене.
– Влюбих се. Любовта престъпление ли е?
– Любов?! – Кузей се изсмива горчиво. – Тя е напуснала страната, за да се спаси от теб! За каква любов говориш?!
– Ако не я обичах, нямаше да направя всичко това – отвръща спокойно Кадър.
– Какво ти харесва в момиче, което не те иска?! – пита Кузей.
– Не е както си мислиш…
– Наистина ли? Погледни тук – Кузей грабва листа обратно и му посочва нещо. – Пребил си я в деня на сватбата ѝ! Прекарала е месеци в болница, до днес не може да ходи нормално!
Кадир въздиша, сякаш това е дреболия.
– Никой не е съвършен.
Кузей го гледа, сякаш пред себе си има чудовище.
– Това не са грешки. Ту умишлено си съсипал живота на момичето!
Кадир прокарва ръка по брадата си, леко се усмихва.
– Все ми е тая. А сега, ако ме извиниш – момичето ме чака.
– Можеш да си тръгнеш – казва хладно и уверено Кузей. – Но няма да си тръгнеш с нея.
Кадир присвива очи.
– Какво трябва да означава това?
– Няма да ти позволя да се доближиш до нея – заявява Кузей.
– Не се обиждай, но момичето е пълнолетно. Ако не иска, ще я убедя… с малко чар. Никой не може да ме спре да спечеля Дениз.
