Бюлент сънува кошмар. В кошмара си Бюлент вижда как Мелис, научила за връзката му с Гьонюл, я пробожда с нож.
Малко по-късно през деня Мелис спира до вратата на стаята на брат си, привлечена от приглушения и напрегнат разговор, долитащ отвътре. Притиска се до вратата и се вслушва в гласовете на баща си и брат си.
– Жената е добре, всичко е наред – казва Бюлент със спокоен тон, но в гласа му се усеща нещо повече. Нещо, което кара Мелис да се усъмни какво става в стаята.
– Много се уплаших, татко – отговаря Йигит, гласът му звучи напрегнато. – Уплаших се, че съм наранил някого.
Мелис моментално отваря вратата и влиза.
– Какво става тук? – пита рязко, втренчена в баща си и брат си.
– Нищо, дъще… – започва Бюлент, но Мелис не позволява да я отклонят.
– Кого е наранил Йигит? Какво се е случило? – гласът ѝ става остър.
– Йигит се е сбил в училище – въздъхва баща ѝ. – Това обсъждахме.
Мелис вдига вежда, очите ѝ се разширяват. Йигит? В сбиване? Това е абсурдно. В тяхното семейство само тя решава нещата със сила.
– Как попадна в такава ситуация? – обръща се Мелис към брат си, гледайки го подозрително. – Ти не си като мен. Ти не нараняваш хората.
– Просто малко недоразумение между съученици – намесва се отново Бюлент. – Не преувеличавай.
– Татко, говорим за Йигит – настоява тя. – Кажи ми истината. Какво се случи?
Йигит избягва погледа ѝ.
– Наистина не беше нещо сериозно. Всичко е уредено. Жената е добре.
Мелис улавя думата.
– Жена? Значи не е било между съученици? – тонът ѝ става все по-подозрителен.
– Става дума за майката на един от съучениците му – намесва се бързо Бюлент. – Други деца са нападнали момчето, обиждайки майка му. Йигит го е защитил. И това е резултатът. Недей да го притискаш, виждаш, че преживява всичко тежко.
Мелис не вярва. Нещо не е наред. Без да чака, отива при майка си и ѝ разказва всичко.
Ферайе разтрива нервно ръцете си.
– Защо нищо не ми каза? – поклаща глава. – Мислех, че Йигит е влюбен в някое момиче, затова се държи странно…
– Влюбен? Това пък откъде ти хрумна – смее се Мелис.
– Баща ти каза, че ще говори с него и ще приключи темата – припомня си Ферайе, опитвайки се да намери логика. – Но откъде се взе тази разправия? Господи! Защо никой от училището не се свърза с мен?
– Може да си била на занятия, не са успели да се свържат – предполага Мелис, но добавя с недоверие: – Макар да е странно, че татко е решил да го скрие от теб.
– Може би не са искали да те тревожат – обажда се Йълдъз, която за момент е спряла да чисти.
Мелис стиска зъби и отвръща поглед.
– Трябва ли винаги да се месиш??? – промърморва Мелис.
Ферайе я чува и ѝ хвърля остър поглед. После казва:
– Може и да е така, но пак трябваше да ми кажат.
– Момчетата си мислят, че така ни пазят – въздъхва Йълдъз. – Огузхан беше същият. Винаги научавах от баща му, ако нещо се е случило в детската градина. Никога не ми казваше нищо. Йигит е умно момче. Сигурна съм, че не е направил нищо лошо.
Мелис не е убедена. Историята не ѝ се връзва. И е решена да разбере какво наистина се е случило.
След разговор с Егe, сърцето на Зейнеп започва да омеква към майка ѝ. След изписването на Гьонюл от болницата, тримата сядат на закуска. За кратко всичко изглежда нормално… но спокойствието не трае дълго.
След като се преместват в хола, Гьонюл втренчено наблюдава дъщеря си, присвила очи. После поглежда към Егe.
– Какво направи с дъщеря ми? – пита внезапно Гьонюл.
– Аз ли? – пита Еге.
– Никога не съм я виждала такава – отвръща тя, все още гледайки Зейнеп.
– Мамо? – изненадана е Зейнеп от думите на майка си.
– Имам предвид нещо хубаво. За първи път гледаш някого така. В очите ти има любов.
– Мамо, престани! – поклаща глава Зейнеп, но усеща как сърцето ѝ започва да бие по-бързо.
– Казвам само каквото виждам – отговаря Гьонюл.
Зейнеп внезапно става от дивана.
– Нищо не знаеш, разбра ли? – изрича жлъчно Зейнеп. – Нямаш представа, защото ти ме изостави! Изчезна без да ми кажеш и дума!
Еге я гледа изненадан.
– Зейнеп, майка ти го направи заради теб!
– Престани с това! – избухва Зейнеп. – Ако знаех, че е в затвора… Ако можех да я видя, да ѝ говоря… нямаше да се чувствам толкова сама! – Погледът на Зейнеп пробожда Гьонюл в сърцето. – Така че не ми казвай, че го е направила заради мен.
Гьонюл тръгва да я хване за ръката.
– Дъще, защо се ядоса така? Не казах нищо лошо!
– Мамо, стига!
Гьонюл въздиша тежко.
– Еге много ми помогна. Добро, честно момче е. А ти винаги си имала добро сърце. Когато видях как се гледате…
– Не ме гледай! – прекъсва я Зейнеп с гняв и болка. – Тълкуваш погрешно. Еге е сгоден за Мелис. Повече не споменавай това!
Зейнеп се обръща се и си тръгва, стискайки юмруци. Гьонюл гледа към Еге, който мълчаливо проследява Зейнеп с поглед, сякаш иска да я последва… но не може.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
